автор: LeoBedrosian

От зелените пролетни хълмове
на талази слизат вещери
таласъми и караконджули
с лош дъх и пролетни
цветя закичени.

Пеят песни усойно-
магьоснически и омайват
руменобузи хубавици
по мегданите.
Упойват русите им главици
със песни за пролетни принцове
яхнали розови еднорози.

И омайни билета им
поднасят в сребърни потири.

А хубавиците, румени йош
гиздави, гиздави йош
играви, играви йош
палави със вещерите
се заиграли, със таласъми
рогати задявали и
караконджули в уста
целували.

С умайничето глави
завъртели, фустани дигнали
занемели.
...

и славейте в гори пели
и дечурлига-вещери се
нароили, и народа
прост, селски разбунили
и в пролетни бури
развихрили.

И от гората, разлистена,
цъфнала смеха вещерски
се разнесъл и таласъми
и караконджули
се кискали та до днес
йощ се носи
ехото им
и роят
деца им!