(на Валя)
Роди се роза
ефирна
чудно хубава
добра.
Живя сред тръни
но и сред цветя.
Живя с усмивка
с устрем
с красота
Живя в борба
със сълзи на очи
но с обич към света.
И както всяка роза
през оградата
надзърташе
оттатък.
Всичко бе в мъгла.
И питаше се тя
там ли ще е любовта?
Защото търсеше
Любов
по времето
на краткия престой
на душата си
във земния живот.
Вчера розата оградата премина.
От нас
няма никой да научи
дали в мъглата
срещнала е Любовта.
Ако има как да известИ...
На всяка роза ще се случи.
А тази роза...
нека Господ я прости...
Евгения Маринчева
11 март 2008