Прости ми ти, обична моя,
че друга погледнах със любов...
Обич скъпа, обичта твоя
да предам бях почти аз готов!
Колко сълзи ти си проляла
и проклинала мене с любов!
Огромен кураж си имала,
за да чакаш да стана готов!!
Много търсих по белия свят,
като твойта обич голяма,
Но получих урок тъй познат —
Мъка само, Само измама!...
И пребродил нашир този свят,
уморен се завръщам дома,
За да зърна образа твой свят
и да просветне в мойта тъма!
Простила си, макар и с тъга,
че все още обичаш ме ти...
Вярно ли е, дали е така
Ще покажат твоите очи!...