автор: duende

В тази нощ
безлунна
самотата,
сграбчила те е в желаната прегръдка.

Седиш гола на леглото
и гледаш нощния град,
а той сякаш влиза при теб
през затворените ти прозорци
и ти подарява отражения…
ти ги трупаш около себе си
като барикада -
солидна стена са те…

Дойдох при теб в нощта,
мълчаливо послабния ти нося.
Моля те, хвани ме за ръка,
не задавай въпроси.

Нося ти късче сърце -
ключ за барикадата около тебе.
Всичко, що нощта ни взе,
даваме го - то е непотребно

тръгни с мен, усмивка на нощта.
Знам, че искаш в леглото да останеш.
В завивките меки да заровиш глава,
когато никой няма тихо да поплачеш.

А отраженията на нощния град
да попият сълзите ти.
Те го правят,
затова тъй силно блестят.
Те се хранят със сълзи
от хиляди самотни очи.

Тръни с мен, усмивка на нощта.
Обещавам, ще те пазя…
От прегръдката студена на града,
от тълпата, която мразиш

Ще те отведа далече
от пустата, студена стая.
Там, където съмва се вече,
където лъчи за сбогом луната подарява

Тръгни с мен, усмивка на нощта.
Обичам те…накрая ти го казах.
Барикадата ще разтопя
с целувките, които цял живот за тебе пазих

Тръгни с мен, усмивка на нощта
вярвай ми, безсилен съм да те излъжа.
Да преглътна задавен вика,
да те целуна
и вик с усмивка да венчая

Тръгни с мен, целувка на нощта.
Аз самият не зная накъде ще тичаме.
Да бягаме, забравили и болка и тъга.
Да се изгубим…
И да се обичаме.