автор: voda

С каква магия
ти ме заплени
и ме накара
подир теб да тичам?
Не знаех,
че от обич
тъй боли.
И никога
така не съм обичала.

Не знаех,
че във този мой живот
ще дойде ден -
на теб да се обричам.
Ще дойде миг -
да плача от любов.
И във любов
докрай
да ти се вричам...

Магия са ми
твоите очи.
И ръцете твои.
И сърцето ти.
И думите,
с които ме плени,
и със които
вечно
ще си в мене.