Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 410
ХуЛитери: 2
Всичко: 412

Онлайн сега:
:: Elling
:: dmadzharova

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтълба към небето
раздел: Фантастика
автор: Slon-Madrigal

Ей там, отляво са двата спътника на Калипсо, единият е проучен, обаче още нямаме база там, но за половината от другия нищо не се знае. Вечен студ и лед, един вид . - каза Джаг и продължи да разказва оживено още две -три минути за метеоритните облаци и за Проклетият астероид.

Разбира се, нищо не се виждаше. Илюминаторите на старата трошка бяха затъмнени заради силното пустинно слънце. Нямаше достатъчно гориво, за да вдигне кораба в атмосферата, така че си стояха тук от сумати ходини и дори не знаеше дали Проклетият астероид всъщност още съществува.
Избягваше да поглежда много към мълчаливите си събеседници, а те бяха свили пипалата си в прозрачните си кутиоиди и изглеждаха почти мъртви. “Живи са, мамка му, ако излязат от тия кутии, ще ме довършат с едно завъртане…” В началото се чудеше дали съществата знаят какво ги чака. Наясно беше, че те не чустват като хората, психиката им не беше хуманоидна и не можеха да чустват, но дали разбираха какво става? Едва ли.
На Джаг не му оставаше нищо друго, освен автоматично да превключи неработещата електроника от автопилот на ръчно управление, после натисна копчето за изключване на изкуствената гравитация - само то работеше и светеше в миролюбиво зелено.

И двата кутиоида моментално се пръснаха, съществата в тях се разлетяха на късчета и настана пълна тишина. Джаг си позволи лукса да погледа още няколко минути Калипсо и спътниците й и докато развързваше колана, за да отиде да се почисти.


На връщане в Къщата еКон отказа да го пусне, тъй като сензорите му бяха доловили подозрителна миризма.
- Стига си се гъбаркал, Кони, мих се два пъти на кораба!
Дръжката на вратата, която някой майтапчия от предишна смяна беше изработил във форма на чудовищна глава като от старите викториански къщи се раздвижи, фигурата изобрази гротескна усмивка и го подуши.
- Иди на верандата и ползвай душа, Джаг, ти знаеш колко е важно да се спазват правилата.
Нямаше какво да се прави. Джаг отиде отзад , съблече се и изчака йонният душ да отмие онова, което бе подушил еКон. “Глупости, глупости, глупости… Стар параноик” мислеше си Джаг и разсеяно наблюдаваше шествието на домашните роботи, които в индийска нишка се насочиха към хангара, за да почистят кораба. В началото се гнусеше от факта, че прахосмукачката му чистеше по няколко пъти на ден остатъците от онези същества, но после свикна и дори се отказа от ежегодните допълнения в докладите, с които искаше да му зачислят отделни работни уреди за почистване на Къщата. Впрочем комисията никога не отговори на исканията му – все пак бе военно време и на никой не му дремеше за някакви си работни роботи за почистване.
Джаг изчака душът да се нулира, излее и бързо навлече комбинезона си. Когато се обърна, видя зад себе си нисичкото тумбесто тяло на една от прахосмукачките, която нетърпеливо жужеше около него и май налиташе да се увира под крачолите му. “Псст. Изчезвай.”рече Джаг и я побутна с крак. Роботът неуверено се отдалечи и пожужа още малко, преди да се обърне и да се присъедини отново към отдалечаващата се нишка на останалите. “Ще трябва да поработя по нея. Сигурно веригите пак са се износили..” напомни си Джаг и понечи да пъхне ръце в джобовете си. В левия джоб обаче имаше нещо безформено и меко. Той го извади и видя, че бе късче от съществата, които бе унищожил днес. “Как ли е попаднало? Нали се почистих…” Стана му неприятно от това, че всъщност еКон е бил прав, права е била дори и глупавата прахосмукачка.. Замачка неловко в шепа късчето и тъй като не знаеше какво да го прави го хвърли върху сухия пясък пред къщата.



Джаг обичаше да вечеря преди да са залезли двете слънца – тогава можеше да наблюдава до насита от верандата променящите се шарки по нагорещените гърбове на пясъчните дюни около Къщата, цветовете, които избухваха в онова чуждо великолепие, което мозъкът му така и не прие въпреки годините, които прекара на планетата. ЕКон тихо жужеше с последните новини – около екватора имало пясъчна буря, но тя нямало да засегне тях, лятото се задържало необикновено дълго и това не влизало в метеорологичната прогноза, и прочие и прочие. Това му беше работата на еКон – да измисля новини, да контролира климата около Къщата, понякога да разказва вицове, някои дори умерено мръсни, да отбелязва дали се съблюдава реда. Малката прахосмукачка тихо влезе в къщата, кой знае защо на Джаг му се стори уморена и тъжна. Роботът се приближи и неловко клекна до краката му, дори леко го докосна по пръстите. Всички си бяха свършили работата за деня.
Утре предстоеше нов ден. Джаг отмести чинията, но не му се искаше да става от масата, за да не разбута малкият робот.


На другата сутрин транспортната клетка спусна още два кутиоида. ЕКон ги регистрира и ги освободи за унищожаване. Джаг направи един курс към кораба и обратно. Този път се почисти добре. После изпрати документите на съществата до военната комисия, прати и копия до комисията по военнопленниците. Нищо работа, преди време му се бе случвало да прави по пет курса на ден и едвам му достигаше време да напише докладите и да се наспи… И това само, защото от десет години пращаше задължително копия да комисията по военнопленниците... Веднъж, беше много отдавна, се беше случило така, че му бяха пратили не военнопленници, а мирни граждани и стана скандал. Тогава беше още млад и се развика “А вие можете ли да ги отличите, кажете де? Еднакви са – всичките еднакви гадни слузести топки с пипала, убиват те само като ги погледнеш, мамка им! “ Някой му беше отговорил, че всъщност “мирните граждани” са такива същества, които изобщо не са участвали в бойни действия. Обаче Джаг им се изрепчи по инерция “ На кой му пука… Пука ми на мен… Всичките са едни и същи!…” И изключи връзката.
А след години носталгията и самотата така го налегнаха, че започна да им разказва на тия гадове , дето му ги стоварваха за унищожение за двата спътника на Калипсо и за Проклетия астероид. Ей, така, не беше от милосърдие. Те бяха като него - войници, изпълняваха заповеди, само, че смяната им свършваше тук, на тази малка нищожна пустинна планетка, която си нямаше дори и име, а само номер, който никой друг не ползваше, освен еКон. Не, че те можеха да разберат. Изключено беше да могат да разберат.


Напоследък еКон ставаше все по-параноичен. Металната глава на дръжката на вратата все душеше и се хилеше срещу пустинния вятър, а Джаг открито се присмиваше на подозрителността му. ЕКон настоятелно продъжаваше да души въздуха и дори престана да съблюдава строгия ред в къщата, тъй като явно капацитетът му отиваше изцяло за сканиране на околността и преработка на информацията. В началото Джаг се зарадва, но след няколко дни осъзна, че му липсват дребните неща като това кърпата му за лице да е винаги закачена за стената на банята и прочие.
Тази вечер беше решил да впише в месечния доклад, който щеше да изпрати до Командването и една малка молба за нов софтуер за еКон. “Старчето все пак го заслужава, няма какво да се стискат толкова” помисли си Джаг и остави чинията настрана. Протегна се и като отстрани внимателно прахосмукачката от крака си пое към верандата, за да се разтъпче.
Стори му се, че видя нещо в пясъка. Помисли, че е някоя част, забравена от машините. Приближи се и се загледа. Нещото беше миниатюрно стъбло с пъпка на върха. Джаг поседя и го погледа, а после се огледа внимателно, порови с пръсти около стъблото и се учуди, че няма корени. Постоя малко над него. Не беше ли изхвърлил на същото място преди два дни остатъците от онези същества? “Глупости” помисли си Джаг и се върна в Къщата. На прага го чакаше прахосмукачката и цъкаше неуверено. “Ще си мълчиш, нали?” рече й Джаг, а роботът естествено нищо не каза и колебливо се огледа, преди да влезе след него.


Джаг така и не изпрати молбата за софтуер за еКон на Командването. Нямаше за какво Командването да се интересува от Джаг - той вършеше работата си добре. Транспортните клетки пристигаха всеки ден, макар и с все по-малко на брой военопленници, докладите се изпращаха редовно.
Няколко месеца по-късно само еКон упорито продължаваше да изследва за тревожни следи около Къщата и все не ги намираше, тъй като Джаг започна постоянно да мести малкото растение.
След още няколко месеца еКон закачи кърпата за лице на Джаг в дневната и го изгледа въпросително, когато Джаг я поиска от банята. Джаг взе кърпата, закачи я отново в банята, след това помисли малко и разглоби онова, което беше останало от еКон. От частите сглоби малък радиомаяк и го нагласи така, че да изпраща на равномерни интервали записана информацията, която еКон приживе бе изпращал на Командването; частите стигнаха дори и за ремонт на малката прахосмукачка.
Странното на цвят растение ставаше все по-голямо и не приличаше нито на съществата, които се бяха пръснали в кораба, нито на Джаг. Почти нямаше работа и все по-често се случваше така, че си седяха Джаг и прахосмукачката на верандата и наблюдаваха съсредоточено растението, а веднъж Джаг дори каза:
- Аз мисля, че ще расте още, би могъл да стигне чак до горния слой на атмосферата, ти какво ще кажеш? Току виж сме успели да се изкачим по него чак до Бога на тая проклета планета...Можем да видим и Калипсо, колко време мина.. . - Джаг търпеливо зачопли зъбите си - Абе най-важното е, че е упорит, нали? Ще успее момчето, сигурен съм...
Но преди това ние с теб трябва да си направим заслон, защото ми се струва, че идва някаква буря от изток… - и Джаг наплюнчи пръст, за да провери посоката на вятъра.
Прахосмукачката не отговори нищо, само любопитно се зарови в крачола му.


Публикувано от hixxtam на 10.03.2008 @ 17:59:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   Slon-Madrigal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 01:32:35 часа

добави твой текст
"Стълба към небето" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Части.
от regulus на 11.03.2008 @ 12:17:42
(Профил | Изпрати бележка)
Нищо чудно и до там да стигне! Какви ли не работи стават!..
Трябва да помислят обаче как да я фиксират отдолу - няма корени и ще е нестабилна при едно изкачване! Но така или иначе части имат много... :) Може да посеят още едно-две парчета, а като порастнат - да ги сучат на плитка! :)