автор: Djanka

Трябва само да се напъне,
да се облещи, дори да го заболят чак очните дъна, мускулите да се свият от конвулс, аурата му да затрепти от крещящото насищане на цветове, нервните окончания да изпратят сигнал в мозъка, че той е щастлив и превъзбуден. Само ако каже това, което мисли, ще освободи Вселена от чувства, отново ще построи Вавилонската кула сам, ще обиколи света подскачайки на един крак. Няма да може да мигне цял Лунен цикъл от еуфория, ще гледа телевизия и с това ще влезе в рекордите на Гинес.
Беше го хванала масовата истерия на Мълчанието!

Всеки, поне в последното десетилетие, си купуваше цип според нуждите. Ех, трябва да се признаят и онези изключения, които купуваха ципове и за душата си. Някой стигаха дори по-далеч - купуваха за очите, ушите, задника си и сексуалните си "божествени" части и форми. Не можеше да се отрече, че поради големия интерес, производителите на ципове проявиха невиждана фантазия.
Първо, направиха проучване. Невярващите твърдяха, че е фиктивно и целта била да се запълни още една страница от най-четения вестник в страната, но го прочетоха от глава до пети и цъкаха с език на нечутото твърдение.
После, производителите пуснаха допитване за вкусовете на потребителите, което трая 33 седмици и 33 дни и беше обявено в Интернет като най-сериозното, но и най-кратко събитие от такъв род.
И накрая, не се поколебаха да открият "Разширен форум ЗА и ПРОТИВ употребата на пластмасови и железни ципове!". По повод събитието едва не получиха огромна ответна плесница от производителите на самозалепващи се парчета и на всякакъв вид копчета и катарами. Млад прозиводител обяви гладна стачка пред цехчето си за копчета под мотото: "Илик с цип?!? Пфу! Къде сте стари навици?" или начинаещ в бизнеса „Самозалепващи се» пък показа как може в продължение на месец да стои залепен за паважа пред кметството без да успее никой да го махне оттам дори с пароструйка.
Ципо-производителите не се посвениха да направят своите произведения миришещи, пулсиращи, пискащи, непромокаеми или светещи! Носеха се слухове, че се правят опити да се произведат алармени, самоблокиращи се и дори удароустойчиви. Тези разновидности се наложиха след като маса народ пощуря от еднообразието. Срещаха се двама например с еднакви ципове на устата и очите. Трябваше да мръднат крайник, заради архаичния навик да си общуват, но само им се издуваха панталоните и се подминаваха. Поне за единия от тях беше необходима сигнализация, за да разбира "импулса" на вибрациите, пък и модата си беше мода, не само в природата, но и в циповете. Така се създадоха пискащите типове. Често можеше да се види комбинация от миришещи ципове за дрехи, мигащи за очи, пискащи за уста и светещи за уши. Все още си оставаше тайна кой какви носеше отзад. Пак се говореше, че ставало все по-модерно да се носят развалени ципове, които зеели отворени през по-голяма част от времето!
Шивачите станаха първата по сила общност в областта на услугите, тъй като все някой трябваше да умее да ги слага. Появиха се професионалисти, които за стотачка ти лепваха така ципа, че не личеше и шев, но в по-голямата си част се запази дела на терзиите, които за жълти стотинки ти пришиваха с бели конци, криво ляво, какъвто вид имаха под ръка. От недоволните се оформи групировка, която се опита да се оплаче където трябва, но не беше идинна в целите си и всеки показваше своя зле пришит цип като претендираше, че е най-лошокачествения. Когато броят на незадоволените нарасна в пъти се разцепиха на две групировки, после на три, после на четири, после пак се обединиха в една, докато накрая се изгубиха в медииното пространство от гръмки лозунги.
Появиха се обаче и такива, които започваха да осъзнават масовата истерия на Мълчанието! Едни се отказваха от "модата", тъй като ципът им прекалено често падаше за щяло и нещяло, други защото се беше вмирисал, а трети намериха разумен довод: " Трябва да си различен!" Отказалите се бяха едва 3 процента от общата налудничавост и някак си се губеха в каузата "Преглъщай на сухо!"
Пък и какво толкова имаше да се преглъща? Един хляб, вода и това е! Гневните и обидни реплики се чуваха все по-рядко и на човек не му трябваше да преглътне дълбоко това, което в миналото го депресираше дни и седмици наред.
Родителите забравиха поговорката "Речена дума, хвърлен камък", защото нямаше вече какво да се хвърля. Все пак, за да не стават грешки, Инициативен Комитет по Безопасността, грижливо почисти всички остри камъни и ги стовари на камара като накара най-известния скулптор да оформи от тях един голям цип и да изсече върху него думите: "Не казвай голяма дума, защото няма да си тежиш на мястото!" Комитета свика общонародно Мълчание на което се раздадоха много и различни ципове на всички заслужили и се разципиха другите, които имаха нужда от посока за верния път.
На лекарите и учителите беше най-лесно. Първите, каквото и да се случеше на техен пациент, му предписваха цип - анално, орално, латерално. Вторите се освободиха от постоянния рефрен: "Тихо, ученици!!!" Работата на адвокатите се улесни тройно и петорно, тъй като вече лесно затваряха с цип дебелите дела над които работеха неуморно.
Всичко като че ли си беше дошло на мястото.
Никой не мислеше за кофите за боклук. Когато се препълнеха им дръпваха ципа и нищо не се изливаше навън. Дюкяните затваряха циповете си, когато искаха да си починат от нагли клиенти, гишетата в офисите постоянно не работеха и на тях висеше табела: "Повреда на ципа". Дори животните се изучиха на тънкости - кравите често опъваха ципа на виметата си и само в погледа им можеше да се прочете: "Стига доене!". Кокошките от кога чакаха да си починат от това постоянно "стреляне" на яйца в полога, в зоологическата градина често маймуните отваряха ципа на бананите си и хапваха бързо лакомо едно парче да не би някой друг да свърши това преди тях.
Нямаше кътче в страната където да не откриеш монолит на ципа!
Появиха се обаче ментета, но хората започнаха да ги различават лесно, тъй като или бързо се износваха или се късаха в момента на слагането. Пък и беше достатъчно да видиш бандерола или бар кода и това им даваше сигурност и за произхода и за трайността на продукта. Стигна се дотам някои да ги затварят в буркани и да се презапасяват. Често цената на циповете, по икономически обусловени причини, скачаше и падаше и беше трудно да предвидиш колко ципа на евтиния можеш да купиш в обозримото бъдеще.
Започна бързооборотен износ на ципове. Хората, които си бяха сложили едни от първите марки, водеха преговорите патента да се наложи и извън страната. Очакванията бяха кампанията да се разпространи с бързината на пазарния термин "Луд цип". Колкото повече ципове се купуваха, толкова по-луд ставаше света.

Не беше мигнал цял Лунен цикъл. Седеше и гледаше Слънцето в транс и чакаше да изгасят осветлението.