автор: mila_nejna

Венче от маргаритки
в косите ти от свила,
поставяш го с усмивка,
по детски дъх стаила.
Възторжена сияеш,
по-горда от царица,
и бързаш да играеш
във росната тревица.
Полянка маргаритки
в косите ти от злато -
попивам тез усмивки
и в мен настъпва лято.
В душата запечатвам
миг слънчево вълшебство,
ще пазя туй богатство-
денят от твойто детство.
Във сплетените плитки
ще виждам миг отминал:
корона маргаритки
в косите от коприна...