автор: TheMask

Когато бях дете, на боговете равен бях,
а Могер беше не градчето скромно,
а бяло чудо – сияещо, огромно, през времето отвъд....
Тъй всичко беше на местото си –
вода, земя, и небосклон,
бе църквата храм дивен, а къщите – палати светли,
и тичах през лозята по скритите пътеки
до мене весел пес подскачаше щастлив,
и бяхме с него безтегловни и така безгрижни
– сякаш летен гръм,
светът от детския ми свят
от хоризонта беше скрит.


Годините отминаха, и след раздялата със тебе – тъй горчива,
завърнах се във моят приказен Могер....и не познах градчето.
Наоколо ни храмове, ни песни; тъга безмерна в гробището спеше,
пълзеше самота в ливадите, и стелеше се тишина навред.
И вече не съм бог, а мравка дребна, жалък смъртен;
сред тази пустота единствена слугинята Кончита,
опалена от слънцето, бълнува в зноя,
тя цялата е в черно, лицето й е черно,
след нея крета...детето –бог със кучето си вярно;
потънал в себе си, хлапакът витае в облаците – дом на божествата,
а кучето в нозете му поляга – то е нужно,
и своята необходимост знае.

Ах, Времето.....изтече времето,
когато бях дете, на боговете равно....
Но кой от нас успял е
да върне времето, и чудото да се повтори ?!
О, ако можех, само ако можех,
завинаги да можех да съм млад,
и пак да бъда изгрев, дете и божество -
вън от властта на времето – бих искал да умра
във моя приказен Могер от детството !


Хуан Рамон Хименес

_____________

Поетът е роден в Могер, Андалусия.