Детенце, към майка си припнало,
откриваш света по топлинки.
Ръчички разперваш, сякаш ще литнеш –
мъничка, смешна калинка.
Разтичва се мама и почва да меси
питката за прощъпулник.
От радост ли плаче? Или пък от мъка,
че всъщност от нея си тръгваш...