автор: geostal

Едно улично куче,
не знам как се научи,
започна често да лае,
то името си даже не знае,
защото аз му викам Пос..ко,
а то навярно - мисли си - Перко,
та нещо важничи - даже спуска се,
но по-често гледам - изпуска се...
Та туй псе - помияр същи,
пълен с бълхи и мръсни въшки
се прави нещо ментор в квартала
и по никое време взе да лае...
Не може така, рекох си аз,
ще те хвана и твоят глас
ще стихне завинаги. Речено сторено!
Гледам веднъж мазето отворено
и Пос..ко върти се гладен наоколо,
бързо реших, прецених на око,
че тука вече няма измъкване -
тихо, хуманно, без мъка -
малка връвчица, примчица тънка,
кучешка шия и..."Хайде!" - навънка!
Какво е станало с него, кажете -
на тая история финал поставете!

На защитниците на животните ще кажа да не се притесняват, защото Пос..ко е жив и здрав, но вече знае кога да лае и кога да мълчи...