Фирмата на братя Цукови, която произвеждаше колбаси от конско, магарешко и дори месо, че и саздърма от рога, копита и опашки, бе принудена да мине на още по-европейски релси. Като дойдоха познатите им ведомствени инспектори да си получат полагаемите пликове, срещу които си запушваха носовете, човекът от комисията за защита на потребителите им рече:
-Братлета, сега с тая комисарка Куневица ще трябва да турите малко повече ред в работата!
-Не думай – скокнаха Цукови и го изгледаха кръвнишки.
-Вие посочвате изчерпателно какви са произходът на суровините, качеството и преснотата на месото и т. н. – запелтечи чиновникът, - но трябва да се добавят и други некои данни.
-Кви? – настръхнаха Цукови.
-Например кога е по-полезно да се яде даден колбас – сутрин, обед или вечер, дали да се консумира на гладен стомах, или не, разделно или с хляб, на какъв алкохол подхожда за мезе и всякакви такива упътвания, полезни за потребителя.
-Е дека че се побере такъв текст, бе, Главчев – проплакаха жално братята. – Ми то много разходи за хартия и печат ще идат!
-Да, ама – хитро смигна Главчев, - ще ви отличат от министерството и ще получите облекчения и пари от европейските фондове!
Речено-сторено.
Цукови избиха парите за новия по-подробен потребителски паспорт, като снижиха за 15 дни санитарния контрол и качеството на продуктите. Това обаче се оказа напълно достатъчно неколцина техни редовни клиенти пенсионери, привлечени от най-ниските цени в квартала, да хвърлят топа.
Когато вестта дойде до магазина на Цукови, донесена лично от Главчев, те му хвърлиха един хубав бой, а сетне му заповядаха:
-Оправяй работата, че иначе не знаем! Ние ли да те учим? Та тия старчоци беха върли пияндета! Откак рипна акцизо, ментетата станаха още повече и съвсем отровни...
Главчев си водеше бележки.
- И да придвижиш по-бързо въпроса със субсидията, щото магарешкото втора преснота много поскъпна - рекоха му на изпроводяк братя Цукови, като този път не му дадоха дори плик.