автор: sarce_za_teb

Задъхана, не си оставих въздух
да шепна името на моята надежда.
Над нас вали отново серен дъжд-
притихнали се гушим в дните.

Отпиваме от болките си стари
и страх ни е да има нови още.
Отричаме се през деня,
а с трепетно се търсим нощем.

Със всеки ден сме по-сами
и нашто утре става безразлично,
че аз и ти обичали сме по веднъж,
а утре- само нас ще ни обичат...