В отговор на В гънките на времето
В погледа ми ще възкръсне Персефона,
защото помнят устните зрънцата нар!
Не искай никога от себе си да те прогоня!
Защото, Хадес, в мрака ти е мой олтар...
Убий страха злочест като Персей – Горгона!
Светът създаден е, да бъде мъдро покорен!
Не кътай чувствата си зад желязна броня...
Повярвай в Андромеда и повярвай мен.
Във вените ми верността на Пенелопа...
митично ще пулсира, тръпнеща по Одисей.
Но тихо ще сълзи в очите ми въпроса...
Защо да ме дариш със обич все не смееш?
следва: Жигосан