Редя си стихове неподредени
С думи разголени, несресани, криви
И какво от туй че, Събуждам се боса
С книга на лицето, на бедрото химикал
Леглото в листи изписани, със смачкани думи
Спя като жрица в литературен храм
И свещите изгаснали, ароматен писък на печени чушки
Прозорец затварям, щорите спускам
А тебе те няма, нейде из сънищни полета Нютон срещаш
В нозете пискащия лаптоп, търкалящи се дискове
На гърдите ти атлас, на главата някакъв справочник
А очилата паднали в несвяст, подпират световните медии
И така научно - поетично, в едно легло живеем
Ти с твоите цифри и компютри, аз с рими непричесани