автор: iasmina

В нашия информационен век за никого не е тайна, че и в най-забутания градец се издава вестник. Поне един. Всъщност само един. Той винаги е един. Там е работата.

Даже няколко вестника си има този наш малък, но “буден” градец! Значи има избор кой от тях гражданите да ползват сутрин докато си пият кафето. Изборът трябва да е в съответствие с имиджа нужен им за през деня. Между другото могат да хвърлят един поглед и на “новините”. Не защото очакват да прочетат кой знае какво там… Обществена тайна е, че “тук нищо не се случва”, а каквото все пак се случи, то се узнава със завидна и за интернет скорост, и без вестник. Но защо му е на човека тогава вестник? Ами ако се отучи и да чете, след като вече успешно се е отучил да мисли? Неизбежно беше! Да не си “интелигентен” и без достатъчна “обща култура”, за къде си тръгнал?!

Някой го беше казал – че животът е това, което ни се случва докато си правим плановете за живота. Та затова ли и с вестниците е така? Да са част от планирането, а не от случването. Как би могло вестник да ти се случи? А защото не може, мерим в живота с два аршина и живеем два живота: единия – официален, който дори не понасяме, но който старателно изучаваме, защото в него са “възможностите”, а другия – него се стараем непременно да запазим от чужди погледи, макар че най-малко успяваме точно в това.

Ако от мен зависеше, бих забранила всички вестници! Тогава не би имало нищо за четене! И ще е така докато поискаме да прочетем за истинския си живот някъде, защото от огледалото, в което да можем да видим собствената си физиономия колкото и тъпа да е тя, имаме нужда. Дотогава обаче, комуто се чете, моля – понеже тоалетната хартия вече е измислена, особено удобно би било да се пишат стихове върху нея. Освен това би било съвсем уместно - имиджа да се тоалира на това място.

Не че бих имала нещо против да чета поезия “от руло” – тя така се пръква модата – но все пак... нека да е вестник!