автор: thrill

И сякаш всичко е било измама.Всички онези цветя,дълги коси,китари и обещания
за любов,свобода и мир.
Нима наистина някой някога е вярвал,че е възможно?Дали всъщност не е било просто сън?Илюзия,
породена от твърде много лсд?

Токът изгасна,а Ан бързаше да се махне от дома.
Сега никой нямаше да забележи,че излиза.Навлече една стара зелена пола и потниче
със снежно бели гълъби и наметна няколко шала.
После се втурна в свежестта на твърде ранното утро.

Джен,Ноа и Бибълс я чакаха на ъгъла с бутилка вино и малко марихуана.
затичаха се,развяха коси и влетяха лудешки в една изоставена сграда,близо до дома на
Лиъм(приятелят на Джен,който щеше да домъкне хипарския си задник малко по-късно
с няколко блажени картончета).

Запалиха огън и пееха,наливайки се с евтиния алкохол,чакащи да се съмне.
Ето го и дългоочаквания миг.Слънцето изгря,а те отдавна вече се бяха надрусали
като животни.
Тогава започнаха да се въртят край горящото слънце пред тях,което тъкмо се бе
разпалило неистово.
И се съблякоха.
Продължаваха да танцуват и пеят.
После се чукаха.
И заспаха.

-Ноа,стани,моля те,събуди се.-почти през сълзи изкрещя Ан.
-Какво има,какво,мила?
-Бибълс,Бибълс..-недовърши тя.
-Какво Бибълс-запита неразбиращо Ноа.
-Той..той.Той е мъртъв.мисля,мисля,че..че е.Мисля,че е взел твърде много.
момичето се разрева.
приятелят й я прегърна силно и я целуна.
после стана.
Видя,че и другите двама са будни.


-Да се махаме от..-каза той.
-А Бъбълс?-прекъсна го уплашено Джен-какво ще правим с него?
-Ще го оставим.
-Как?Просто така-учуди се тя-не можем,не можем-взе да нервничи Джен като трескаво
приглаждаше искрящо-червената си къдрава коса.

-Ще се наложи,не искаме да ни пипнат и нас.Той е мъртъв така или иначе-рече спокойно
Ноа.

И тръгнаха далеч.
Скоро полицията откри трупа.
Тях-не.


..

Дали е възможно да се е случило това?
Да.
Дали се е случило.
Едва ли.
Но доста подобни ситуации със сигурност е имало.
колко ли млади хора са предрусали?

Някога са били лъчезарни,усмихнати,щастливи.
А после?
после някой ги е излъгал.
И сега?сега лежат мъртви.
За какво?
Защото са вярвали и не са направили нищо за себе си.
НЕ са продължили да развиват идеите си,а просто са се отдали
на тъга и опиати,които подсилват тази тягостна мъка.

Не зная.
Дали все пак наркотиците са нещо хубаво?
И дали в един момент не е добре да спреш?
Вече си опитал.
Защо не опиташ нещо ново?
Защо не опиташ да създадеш нещо красиво,а не само
да мислиш колко възвишен си?

Защо не намериш работа?
Защо не се омъжиш?
Защо да нямаш деца?

Защото искаш да си различен ли?
защото вярваш,че си?
Защото се залъгваш,че трябва да има нещо по-духовито от този обикновен
живот,който са избрали толкова много хора?

Е,няма.

И няма вече вино.
И няма вече песни.
И няма вече наркотици.
И няма вече хипита.

Останаха ни чистите идеи,които не обременяваме с имена.
Остана ни да виждаме красивите неща и да се вглеждаме
във вече съществуващите привидения.

..а почти всяка нощ чувам гласовете на познати,които
крещят името ми.