Там където вълци вият тежко
И змии доволно лазят върху черната земя
Там където тялото танцува крехко,
Откриващо незнайни сетива.
В очите й огньове тлеят
И танцът й под звуците на вълчи лай
Приканва демони ала и те не смеят
Да отхапят жертва си пред самия край.
С Луната си говори, крещи й в лицето
И гола танцува, макар до смърт уморена
Облаци тъмни се гонят в небето
Земята пропукана, тътен издава смирена.
Цяла нощ я изпивали жадни
Животни, човеци и всякакви твари
Зверове ревяли, беплътни и гладни
Магьосници горски варили отвари.
Никой не жалил девойката смела, красива
И миг преди да издъхне ни драга, ни мила
Над нея се струпали всевишни сили зловещи
Родила се
Самодива