автор: Slon-Madrigal

- Летенето е заложено в еволюцията като възможност, и то добра възможност при това, първо. Второ, вече сме си имали и си имаме летящи гущери - вярно, не тук, в Амазонка са, но какво от това, пак повтарям?!... Трето, защо пък да си нямаме летящи гущери?!...
Такова приблизително беше съдържанието на една малка статийка, излязла в треторазрядно списание в Лондон в четвъртък. В петък вестници нямаше, само огромни като плакати за цирк вестникарски листове, на които пишеше:
"Петък - денят на страшния съд за Лондон"
"Защо правителството не нарежда евакуация?!"
а също така и:
" Не хвърляйте камъни по летящите гущери от Съри - може да ви струва живота; посъветваха от аварийните екипи"
и най накрая:
"И защо сър Еди - Кой Си ВСЕ ОЩЕ е министър - председател?!?..."

Останалото, общо взето този ден бяха стремителните клюки и съвсем мъничко паника, тъй като предстоеше уикендът. Говореше се, че отдавна са евакуирали кралското семейство, че министър - председателят подал оставка още в четвъртък и пр...

В събота нещата се поуспокоиха, защото по международния видеообмен се получиха кадри с още летящи гущери и се установи, че гигантските смутители всъщност са на брой между седем и осем и че дори американците си имат два, и единият се рее хаотично над Ню Йорк.

В неделя президентът на щатите даде изявление от неизвестна военна база.
В изявлението се казваше, че американското правителство се извинява на американските граждани за:
1. Ония истории за НЛО и пр. - "ние скрихме истината за гущерите от самото начало, но се оказа, че те също са се крили..."
2. За филма "Пришълецът срещу Хищника" (без коментар)
Накрая всички се молиха, включително и за пришълеца, и за хищника....

В неделния следобед някъде в покрайнините на Лондон пет хлапета си играеха в обезлюдена и изоставена камбанария на някаква църква.
- Иха, видя ли го вчера как гръмна покрива на камбанарията, бе Дейв! Е гати чудото!
- Ама е тъп, кво стана - гръмна покрива и пропадна вътре... Свети Петър не търпи такива работи...
- Къв ти свети Петър, той покривът беше паянтов...
Гущерът ги гледаше отдолу и си седеше съвсем тихо.
- Мислите ли, че би искало да хапне, а?
- Да хапне ТЕБ ли искаш да кажеш?
- Не бе, ще му дам мъничко кекс от къщи, майка го направи. Със стафиди е.
Качиха се върху останките от покрива и завикаха по гущера, размахали подкупващо парчето кекс. Чудовището много бързо изви гигантската си шия и разтвори очаквателно грамадната си паст.
- Абе Дейв, бая голямо ми се вижда...
- Гледай го, гледай го , няма зъби!
- Абе не е толкова страшно, мене не ме е страх толкова много. Вие сте пъзльовци, хич не изглежда толкова страшен.
Оставиха му парченцето на крайчеца на покрива. Гущерът протегна до край въздългата си шия, полека избута с муцуна парченцето от покрива, то се хързулна и чудовището моментално го налапа с огромната си паст.
- Аз мисля, че иска още кекс. От езерото, от там де Лох Нес са го свикнали на кекс - нали хвърлят във водата всякакви боклуци - вафли, фъстъци...
Хлапетата кръстиха гущера Поли. От "Поли иска бисквитка"...


Ако някой беше дал възможност на онзи вманиачен биолог от кралското научно дружество да продължи, то той непременно щеше да каже:
- Какво нещо е еволюцията само! Откъде на къде всички динозаври ще измрат в Ледената епоха?! Вие луди ли сте - милиони и милиарди да измрат така, изведнъж, и постепенно да станат на нефт и природен газ... За да стигне цената до сто долара на барел... Колко удобно!...
Но не, казвам ви, еволюцията просто е поразчистила терена, после е коригирала събитията, нагласила е таймера и е седнала да гледа сеир...
И няколко години по-късно, някъде в ранното средновековие - о да, тогава динозаврите са били почти изтребени. За късмет малък брой развили плавателни умения и изчезнали от човешкия поглед в дълбините на моретата и езерата, досущ като меча на бедния крал Артур..
Обаче седемстотин години по-късно моретата и езерата вече не приличали на морета и езера, ами тогава на гущерите им поникнали криле.
Какво има за чудене тук? Хайде, колеги, виждали сме го този модел не един или два пъти. Ама кой да слуша, кой....

Хлапетата вече бяха седем - като броим и малката сестра на Дейв и братовчедка му, на десет години, които се намъкнаха уж тайно, на покрива, уж да видят "чудовището".
- Аз мисля, че майка ти няма да иска да опече толкова кекс.
- Ан, виж го как си е легнал настрани, прилича на моята котка. Поли, Поли, Поли
- Абе я по-тихо! Измислих, ама вие няма да се съгласите. Да проверим кофите за боклук, има разни работи там за ядене за него...
- И на мен не ми се струва толкова огромен, Еми, виж как му лъщи по гърба, и почти няма зъби.
- Добре, ама ти ще ровиш вътре с пръчка, а аз ще събирам онова, дето можем да му дадем, а?
- Дадено де. Айде да оставим момичетата да го пазят и ние да отидем зад нашата къща, там има бакалия..
- Ама Дейв, ще го разлигавят момичетата, видя ли ги...
- А, не, Поли ще слуша нас, защото ние ще му намерим храна. Тръгвай сега.


В понеделник хлапетата отидоха на училище и оставиха гущера да спи на спокойствие в камбанарията, заобиколен от цяла пазарска количка, пълна с нахапани дюнери, не толкова развалени домати и спанак и половин опаковка шоколад с фъстъци и стафиди (както си беше с хартийката).
Гущерът се събуди само за обяд, лапна набързо шоколада, измуча жално - може би търсеше хлапетата и скоро пак заспа.
Привечер малките пак дойдоха и му донесоха още шоколад с фъстъци и стафиди. Някои от тях дори си носеха спални чували и останаха при него за през нощта. Гущерът си седеше кротко, беше буден и преживяше доволно шоколадът, а сложният му стомах, който беше в състояние да блъвне толкова много огън, че да изгори наведнъж половин Лондон се наслаждаваше на прекрасния шоколадово - станиолен вкус. Децата, разбира се, не знаеха всичко това, но го разбираха някакси и го харесваха и той беше щастлив, защото за пръв път от години насам имаше истинска ГОЛЯМА компания.

Във вторник министър - председателят се изправи пред парламента и започна речта си така:
- Всяко чудо за три дни, уважаеми приятели....