Опитах се
да вляза в твоя свят -
със обич
във сърцето.
Ти ми отвори
задната врата.
И бързо
се оттегли.
Веднъж се случи,
мина покрай мен -
като вода
през огън.
Във този миг
проплака всичко в мен -
от непозната болка.
Повея хлад -
в самото ми сърце.
И слънцето помръкна.
Земята беше
между мен и теб.
Разбрах го.
И си тръгнах.
***
И как ме виждаш
от "Високото"?
Навярно -
по-ниска
и от тревата.
И нямам даже
нейното достойнство -
да се изправям,
като ме прегазят...
Не,
не съм.
Не съм като тревата! -
Под твойте стъпки
няма да цъфтя.
Нечакано
ще се превърна
в пламък.
И просто
ще те изгоря!