автор: malvina

Вкопчих се в дланите и се приспах.
Така блажено нямала съм сънища с години.
Лунните безумия са ме разплаквали до страх,
а днес ме приютиха да разказват с болка истини.
Нозете,устните дори косите еретично посребрели
не смееха да нижат в мрака свои собствени слова.
Нали онези, белите
отдавна се потулиха в черната земя.
Отдадох волята си и умиращото ми хареса.
Да бъда ничия,
в мъгливото
ужилено от хрисими безвремие.
Да съм единствено от себе си обичана
и осъзнала, че и болката
... до време е.