автор: lefty

Душа, на косъм закачена.
Нежна.
Плаха.
Стаена.
Голяма, колкото планета.
Седи и чака...Момента...
Затихнали кратери, спят.
Горящи вулкани, хриптят.
Пустинни дюни, прашат очите.
Оазиси чудни, бършат сълзите.
Чайка, бяла-
лети в небето-
Душа на дете,
играе с морето.
Водорасли зелени блестят,
Миди солени,
две по две се целуват.
Стъпки на влюбени,
вълните развалят-
тайната крият,
защото знаят:
Надежда зелена, как умира за миг-
Вик!
Бездна-
от болка, превита
събира криле почернели-
хем живи, хем умрели...
Изпита усмивка,
като суха тръстика,
огъва се под напора буен
на вятър безделник...
Мъка!
Терзание блика,
от рана несъшита.
Душата нечута, роптае
непочувствана се кае...
Заседнала буца-
горчи...
Душата куца,
самотна мълчи-
Душа със зелени очи!