(Част 3)
Опитвам се да преборя сетивата си понякога, за да забавя заразата, а тя се промъква през тях. Всички ярки цветове, глупавите разговори, миризмата на пот и скъпи парфюми ме убива бавно.
Понякога стоя на ръба на града, където всичко свършва. По полето се премятат найлонови торбички и други боклуци, от които си мислим, че сме се отървали. Шепнат си с шепота на вятъра и скоро ще ни задушат. Ще се спуснат по улиците и тротоарите и ще ни залеят. Сива маса без шум и умисъл, която няма цел.