Ти ме питаш...
Не мога да кажа!
Всяка дума между ни е тежка
като уплах в очи на прокажен,
като смърт от вчерашен вестник.
Ти ме искаш...
Не мога да давам!
Всяка ласка между ни е грозна
като прах след порутена сграда,
като вино през коледни пости.
Ти ме молиш...
Не мога да бъда!
Всяка мисъл между ни е късна
като хлад след неистово любене,
като липса на къшей насъщен.
Ти не питаш...