автор: vanya777

зад ъгъла
заслушана
в моторът на времето
забързал един космополит
стоях
и изпращах
пътища
пресичащи съдби
а светофарите мигаха
като детски невинни очи
и кръстосваха
замислени
гримирани с грижи лица
сред шума
на задъханото ежедневие
се промъкна
плач на китара
с дъх
на изгубено утре
и запълзя
по клоните
на смъртните дървета
като пречистване
един мим прекоси булеварда
и се сля с бягащи жестове
а там зад ъгъла
пред малка катедрала
самотна истина
в една сълза изплака