автор: Wendy

Сбогуваме се с всичко свято.
В разкъсаната тишина
полита тихо към стената
една разстреляна звезда.
Дъждът, заслушан в тишината,
се крие в облака смутен.
Агонизира красотата,
ненужна днес за теб и мен.
От ъглите струи тъгата...
Поспри! Минутите не брой!

На тази пейка до стената
те пак ще седнат - тя и той.
Ще се целуват до почуда
под танц на есенни листа.
И със смеха си ще пробудят
осиротялата стена.