Винаги ни остава желанието,
да не искаме да знаем, кога ще ни
сполети нещастието, което не
е отбелязано в календара.
Михаел Крюгер
ден първи
дърветата свалят зимните си дрехи
останали са ми няколко листа хартия
и е почти задължително да оправя почерка си
след толкова изписани листи
буквите ми приличат на камбанарии
някои са по малки като родопски чанове
понякога се вижда само първата и последната
по средата не се чете
пролетта е сезон за промени
ден втори
докато чакам да освободят ръцете ми
сънувам най страшния си сън
никак не искам да пренасям кошмарите у дома
надявам се все пак да се събудя
ръцете ми са станали релефно сини
ден трети
разрешиха ми да се движа
от прозореца светът е различен
изглежда ми малък и далечен
забравили са да ми донесат обувките
достигам терасата
представям си полета на врабчето
ръцете ми бавно посивяват
ден четвърти
коридор дълг и мрачен
походката ми се е изкривила на дясно
опитвам да се изправя
листите са на привършване
а паметта ми се е свила колкото облаче
не иска да се разтвори и извали
пролет е
а нямам чадър да прикрия белезите си
ден пети
храна
удоволствие за сетивата
банките са свършили
ръцете ми са свободни