автор: Pobeditel

Преди десетина години живеех най-обикновен живот, който бе изпълнен с лутания, търсения, препятствия и чести огорчения от безкрайните проблеми на ежедневието .
Мислех си, че това ще продължава до безкрай и точно тогава срещнах един човек, от когото чух няколко истини , които всъщност знаех, но преди не им обръщах достатъчно внимание . Тези стари, почти колкото Вселената, истини заблестяха пред мен като пътеводни звезди и от този момент обърканият живот отстъпи място на нещо ново и необикновено. Това нещо беше голямата истина, че Бог е любов. Онази всепроникваща, вездесъща, творческа и съзидателна любов, която осмисля целия живот. Тя няма нищо общо с физическото харесване или сексуалното привличане. Последните могат само да станат много по-красиви, когато са породени от тази любов, но в противен случай, ако те са движещата сила, се превъщат в проявления на тъмната страна на нещата.
Разбрах също, че Бог /любовта/ е онази положителна енергия, която се подхранва от всички добри дела и мисли и единствено чрез нея можем да се преборим с противоположната отрицателна енергия. Тя от своя страна се подхранва от всички пагубни за човешката душа страсти и желания /алчност, злоба, завист, ревност и т.н./ Тази отрицателна енергия е толкова силна, че никой човек не е способен да я победи сам. Това може да се случи само, ако той наистина осъзнае Бог и развие у себе си тази най-чиста любов. Когато тя запълни сърцето и започне да извира от него като бистър поток и да залива всичко и всички наоколо, тогава трябва да сме сигурни, че Бог е някъде съвсем наблизо. Някои си мислят, че ако обичат хората и са добри с тях и вече всичко е наред. Това е все едно да изпееш една песен до половината. Ние трябва да се научим да обичаме всяка тревичка, всяко облаче, всяка малка птичка, дори слънчевият лъч и невидимият повей на вятъра. Тогава сме изпели песента наистина докрай. А когато изпеем тази песен, ще почувстваме колко е красив света и живота и колко смисъл има в заобикалящата ни „мъртва” природа. Тогава и Бог ще ни подкрепя във всичко, защото изпълняваме неговата воля и ще ни дарява само щастливи мигове.
В близост до мястото, където живея, има хубава гора с малка река. Често се разхождаме там със семейството ми за да храним птиците и да слушаме шума на реката и дърветата. Понякога, когато съм там сам се заслушвам и се опитвам да разбера за какво си говорят птиците. Последният път дочух, че ни се присмиваха колко сме били глупави и как не разбираме елементарни неща, колко беди причиняваме с необмислените си действия и как страда планетата ни от тях, а също и ние самите. Опитайте някой път и ще видите, че никак не е трудно да се разбере този език.
Харесвам много птиците, защото те винаги са готови да полетят високо, високо в светлото , чисто небе и да се насладят отгоре на красивия живот, отдалечени от кипящите долу страсти и желания...