автор: sradev

- Да бягаме!
- Къде?
- Все едно, на изток или на запад, на север или на юг.
- Нагоре или надолу?

Ти винаги поставяш честта над себе си. Но каква чест търсиш сега? Всички те предадоха, родината ти е поробена, правителството ти също те предаде, колегите избягаха и те оставиха сам. Сам със свойта чест.

Не е въпрос на честта. Аз не мога да предам себе си. Няма да се кланям на поробителите, които в честен бой бих смазал, няма да се кланям на "приятелите", които току-що са ме предали, аз съм пионка в тяхната игра, не желая да я играя. Те унищожиха света ми.

Но останаха другите, роднините, семейството, близките.

Те са същите, но аз, ако се предам, ще бъда друг. При тях ще се върне един чужд човек. За какво ще съм им? За да ме погребат приживе с моите думи? За да ме оплакват тихо в сърцата си, и угоднически усмихват, за да не ме обидят? Тогава ще ми се иска да отида вдън-земя. Защо да протакам?

Никой няма да разбере твоят героизъм, ще бъдеш изтрит от паметта. Предателите винаги затриват следите на престъпленията. Всички са те предали и всички ще се постараят да те заличат от от паметта. Всеки ще прехвърля предателството на гърба на другите, направи се на предател и запази спомена.

В тялото му намериха 4 куршума.