Спомням си, че при Тато
всичко н а р о д н о бе,
даже циркът…. Накратко –
бяхме си НеРеБе.
Армия, цирк, култура,
здраве, младеж, небе –
а бре бол виатури
имахме в НРБ.
Радваше се народът
на народен живот;
биваше ли свободен,
сядаше на белот…
Минаха петилетки
в непосилна борбЪ
и съвсем неусетно
стигнахме НаРъБъ.
После чупихме Тато
и н а р о д н о т о с кеф,
па начена борбата
за единия лев.
Емна ни демокрацията
с върлия си пазар
и свободната нация
го удари на кяр.
Да, успешно протече
експериментът скъп:
на ръба не сме вече,
а сме самият ръб.