автор: saylor

В пустинята сред страшен зной , в земя от слънце нажежена
анчар – самотен часовой – стои, сам в цялата вселена.
Природата на жадна степ във ден на гняв го е родила
и корени и клони със отрова смъртна напоила.
Тя през кората му тече от зноя дневен разтопена
А привечер замръзва във смола – прозрачна и студена.
Над него птица не лети , отбягва го и звярът кървав.
И само вятърът със вой налита и избягва смъртен.
И ако облак заблуден листата дремещи поръси
от клоните отровен дъжд във пясъка горещ потъва.
Ала човекът - друг човек изпрати там с поръка строга.
И той послушно тръгна в път. На сутринта дойде с отрова.
Донесе смъртната смола и клонче с изсушени листи,
А пот по бледото чело струеше в ручеи златисти.
Донесе и припадна слаб пред шатъра голям и светъл
и мъртъв зърна своя раб непобедимият владетел.
С отрова царят напои на свойте воини стрелите
И в смърт и ужас потопи той на съседите земите.