 |  Щастие е да опишеш съвършеното за момента щастие...
Запушени с цимент (по собствен избор)
саморазрушителни,
във глинен съд (Помпей!)
центробежни сили
концентрирано и концентрично се разливат
във подарени (нямам идея защо)
разтворени за мен, строго лични пролуки.
И сякаш няма значение, че беше временно.
Всъщност беше почти нищо.
Просто една инжекция противоотрова...
Директно в лимфата –
в ядрото й!
Просто една стволова клетка за лечение
на душевна левкемия...
Публикувано от Amphibia на 24.02.2008 @ 15:44:02
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Нивалин от блатно кокиче" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нивалин от блатно кокиче
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 24.02.2008 @ 16:16:05
(Профил | Изпрати бележка) | А ти знаеш ли, че точно там, където се изгубихме по път, около хижата и надолу в гората е едно от малкото находища на блатно кокиче в страната, но поради немарливостта на чиновник, който ми е и колега на всичкото отгоре, не бе обявено за национален парк или там както се казва в такива случаи...Нивалин да искаш, казвам го преносно.
А стволовите клетки са в случай, че сме предвилдили евентуалните бъдещи моменти на криза. Ама на, аз не съм:)
остават противоотровите или направо отровите на разположение:))
|
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.02.2008 @ 12:07:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не ми припомняй изгубването ни в мъглата и дълбоката кал, защото се разтрепервам отново какво можеше да се случи...
Да, знам за находището! Помня чудесно разговора ви и то точно, защото това специално заглавие за мен стои написано от много месеци. Под него празно. Оставих стиха сам да се напише.
А, не би трябвало да е точно така с количеството! Нали не е поставено под защитен режим, следователно голямо търсене ще падне, ако го унищожат, а пък ако бъде включено после в Червената книга, става страшно!
:)
Предвидили сме ги вафли въпросните моменти... Още повече, че трансплантациите са деликатен момент относно неотхвърлянето им от нас самите, а банка с донори нямаме, така че една клетка да се стикова, предостатъчно е!
Виж, отрови дал Господ (по-точно хората), както правилно отбелязваш, но понякога, макар и изключително рядко, и противоотрови се случват и вместо да мрънкаме за какво ли не, трябва да им се радваме на макс...
|
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от Jiva на 25.02.2008 @ 15:28:37
(Профил | Изпрати бележка) | помня онова огледално начало (за щастието да изречеш нещастието) и се радвам, че дочаках и симетричното му отражение - значи не само казваш, а и успяваш с (само)лечението...а най-редките изцеличети са и най-естествените, но ги няма под път и над път разбира се...затова, като ги намериш, значи и те са те намерили по невидимите пътеки на срещането и тогава наистина и една клетка задвижва ефекта на доминото
замириса ми на пролет, кокичето ми:) |
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.02.2008 @ 19:45:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Точно така... Перфектна асоциация. За огледалото.
Всъщност имаме различни мигове... Но когато си се нагълтал с ефекта на Кураре, който има период на разпад като тежък метал, да успееш да се зарадваш на едно кокиче само, и то по въпросния начин, означава твърде много. В твърде много отношения.
Усмихна ме... Къде успяваме, къде не, но нали знаеш, че си държа до смърт на думата?
:)
Радвам се на обонянието ти! Теменуго...
|
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 04.03.2008 @ 06:45:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Курарето има действие 45 минути |
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 04.03.2008 @ 08:22:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Да, да! Дрънки 45 минути!
Това да не са ти твоите упойки и тинтири-минтири краткотрайни въздействия...
:)
За разлика от тях и лечебната им цел и дозировка Кураре злонамерено трови, и то с максимална концентрация, както и с ясното съзнание колко във ‘пъти’ е по-тежък от тежките метали...
|
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от kristi на 25.02.2008 @ 19:38:23
(Профил | Изпрати бележка) | Ne e istina, che kato zasitisch setivata si, shte te ostavjat na mira!!!
Da!!! Nivalinyt e lekarstvo edinstveno i samo togava, kogato stvolovata kletka go pozelae.
Stihyt ti e poveche ot boleznen, zaschtoto se opitva da kodira momentnoto shtastie....Slozna sistema...
Vsynost nikoj ne e dal tochno opredelenie na nischtoto, zaschtoto to prosto e uslovna ediniza v bitieti ni.
() () za stiha |
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.02.2008 @ 20:15:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Какъв прекрасен коментар...
Разбира се, че не е истина! Последният, ама последният човек съм, който ще ти противоречи!
:)
Всъщност сложните системи сме ние, умишлено усложняващи, имам предвид. За останалото нито мога, нито искам да те оспорвам. Особено за клетката, а и изобщо...
И все пак някои неща заслужават да кодираме усмивката си в тях, но ние и тях пропускаме в лакомията си. Казва ти го един безкрайно и безогледно лаком в отношенията си човек.
!!!
За невероятно красивите думи...
|
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от regina на 26.02.2008 @ 12:37:53
(Профил | Изпрати бележка) | нивалин, нивалин
ту е розов, ту е син
и по стволовите клетки
шеребетен често лепка...
здрасти, Рейни!!! |
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 26.02.2008 @ 13:02:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не ми е хрумвало, че бих могла да имам цветови претенции към нивалина... А аз, на! Зальохана! Точно в натурална опаковка кандисвам, без да се замисля...
Ако не е късно, да дам заявка? Имам огромна слабост към черно, с леки анекси от екрю, карамелени орнаменти и... млъквам! Подадат ли ми пръстче...
:)
Ох, за лепкавост само да не говорим, защото си в десятката! Крайно време е да патентовам туткал с моята марка и повече никаква грижа няма да имам с материални дертове!..
Хубав да е деня ти, Редж!!!
|
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 29.02.2008 @ 12:21:29
(Профил | Изпрати бележка) | Освен стволовата клетка за лечение на душевната левкимия, съществува още едно лекарство.... и то е:
КОНЦЕНТРАТ от ЛЮБОВ!!!
{} |
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 29.02.2008 @ 13:19:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Точно така! Точно така!!! Точно така...
Пропуснала си, обаче, най-същественото прилагателно за въпросното лекарство: взаимна! Иначе при еднопосочност в единия случай не ни действа грам и едва ли не вина чувстваме, а в другия – може още повече да се забатачим...
P.S. Да споделя - възможно най-перфектните заглавия си дала и на двете мои картини, Жени. Перфектен усет!
|
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 06.03.2008 @ 11:41:22
(Профил | Изпрати бележка) | Да си кажа и аз отново...
"Взаимната" е дар Свисше, не всеки е заслужил това прилагателно.
И именно, защото обичаш на поразия, без да очакваш каквото от когото и да било, затова е СИЛНА и ЧИСТА! И ЛЕК!
Естествено, това е моето усещане за Любовта! Във вселенско измерение.
:-)*** |
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 04.03.2008 @ 06:34:09
(Профил | Изпрати бележка) | Както винаги- сложно и образно.
Само че- де е нивалин, де е стволова клетка.
Но образите си ги бива.
Важно е лекарството да попадне където трябва... |
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 04.03.2008 @ 08:50:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Уби ме! Как така винаги сложно, бе Коста? Отвратително директна съм! Дано само съчиненията не са отвратителни...
Макар че този път наистина се получи такъв стиха, признавам... Освен за мен самата.
Нищо, нека има право на живот и такъв!
Ох, пак ме усмърти! Само стволова клетка без нивалин и обратното е изгубена отвсякъде кауза при самосиндикално съществуване. И това да го обяснявам на лекар и поет! Пфу!...
:)
Знаеш ли, ти си неволен ‘кръстник’ на този стих като заглавие още преди много месеци, което на момента си ‘заплюх’ и сега трябва да ти плащам авторско право, докато ми се завие свят! Хубаво, че главата ти е пълна с какви ли не ‘бръмбари’ и не помниш, иначе...
:)
Всъщност той живееше малко по-различен в съзнанието ми във времето, но нищо! Такъв, какъвто... Сигурно е за добро...
Благодаря ти!
|
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от Ufff на 05.03.2008 @ 22:20:03
(Профил | Изпрати бележка) | Центробежно се съзиждам,
центростремително руша
глинените си колони,
но само тези без душа.
Концентрат от стволов замък
влагам в лудата си кръв.
Значителна житейска стръв
ми влива - звуци, хъс и пламък-
директно вярното пиано
на избора. За тромби рано е.
(Ауу, цапардоса ме графоманията. Спри ме, моля те! ))) )
|
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.03.2008 @ 22:31:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Трябва да съм изрод, за да те спра... Вярно, непоносимо емоционално чудовище съм (за когото съм непоносимо), но чак до изродщина не го докарвам, мисля...
:)
Веднъж ти го казах, сега ще се повторя:
Уфелия, размекваш ми мозъка със своите интелигентни и разбиващо-точни реакции!
Не те беше срам да си толкова перфектна в изказа си. И да е безобразно красив отгоре на всичкото...
|
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от Ufff на 05.03.2008 @ 22:33:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, да, наистина ми запуши устата сега вече! )))))
{} {} {} |
]
Re: Нивалин от блатно кокиче
от Nika на 05.04.2008 @ 00:07:49
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля си. Някой несъзнателно се оказва противоотрова
срещу пагубното действие на дуг. И дори не узнава за това
в каква животтоспасяваща роля се е оказал.
То негова заслуга ли е?
Мисля си, инстинктът за живот е ужасно жилав.
Клокочи в ядрото на всяка ЖИВА стволова клетка,
разбива всякакви заграждения, глинени или циментови
и си прави ПЪТ. Път за Живот.
И други неща мисля, но... все едно. Ти заслужаваш.
|
Re: Нивалин от блатно кокиче
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.04.2008 @ 09:18:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Има една фраза от филм, която се е гравирала в паметта ми:
‘Life always finds a way…’ Животът винаги намира начин...
Когато е Живот. Когато е именно Живот... Последното е мой анекс. И ти си безкрайно права. Според мен.
Несъзнателна противоотрова? Не знам. Може би. Наистина не знам. Обикновено сме подвластни на съвършено съзнателни действия, вследствие на несъзнателни, но истински усещания. Говоря за себе си. За другите наистина не знам. Когато не знам.
Дали заслужавам... Може би. Може би... Животът ще покаже.
А дали е все едно какво мислиш? Не мисля. На мен поне далеч не ми е все едно. Мислите за някого са висша форма на отношение. Според мен. Друг въпрос е, че това изобщо не ни е достатъчно. И е нормално да е така! Когато другото липсва по една или друга причина,обаче, мислите са достатъчни. Когато са достатъчни. Когато един човек ни е достатъчен.
Ти знаеш.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 762
ХуЛитери: 4
Всичко: 766
Онлайн сега:
