автор: solo

Късно след полунощ,
когато Селена, простете, е грозна
и наднича безсрамно
в прозорците тъмни на болка,
не заспивам. Не сън,
а клокочи река в моя мозък,
придошла от натрапната мисъл,
че близък е срока ни.
Не заспивам. И как ?!?-
вчера Путин заплаши света ни
с милионите тонове
ядрена смърт на Русия.
А мирът? А мирът е
от старчески косъм по-тънък
и го дърпат на Изток и Запад
ония и тия.

Не заспивам. Не спя.
В Еквадор президентът изкука.
А в съседно нам Косово
шушне пролет посред февруари.
И се пукат, по всички тегели
конците се пукат
на днешните десни,
по калъп прекроени другари.

Не! Не мога да спя.
Оредялата българска нация
за сирашки коматчета
по залостени порти похлопва.
Няма помен от Ботев
и юнаците с левските знаци.
Пак е пътят един.
Ала води Бай Ганя в Европа.

През панела скрибуца
монотонно човешко присъствие.
Още час или два
и ще съмне в ЖК "еди кой си".
Енти фаса допушил,
до креватчето детско на пръсти
след безсънната нощ
извивам врата на покоя.

Solo 22.02.2008