тръгвам по косъма
към обратното значение на живота
уморих се да търся причини за да живея
време е да прострелям кукувицата
загнездила се в лявото ми слепоочие
да изрежа лятото като тумор
пясъкът ближе лицето на зимата
а морето се вкопчва в брега
дъгата рисува цветни човечета
с дъх на магнолия
върху рамото на следобеда
изхвърлям остатъците от нереалности
и се събуждам