автор: katbalu

От планата идвам- извор лек,
живял в подземия вековни
дълбаех изход век след век
през лава и земи задгробни!

Изплувах- само аз си знам,
как може камък да те пусне
и хукнах босонага в храм
рисуван в слънчевите утни.

Танцувах, пених се, летях,
по урви, през гори, дерета
събарях дворове, вървях
не, не вървях, а бях- комета.

Понякога ден - два да спра
докато пак не се прелея
и чувах в земните недра
как лава шепне "Искам нея".

Но, късах всеки срещнат бент,
окови каменни разсичах,
водата може да е меч,
когато истински обича.

И с този меч от изумруд
с коси от пяна натежали
преляхме се един във друг
морето осоли дъха ми.

Днес нося името Вълна
и нося име Морска пяна.
Морето шепне ми- Жена...
И, стене лава " Те са двама!""