автор: pord

                    На Христо Фотев

Поетът няма
пари за билет.
Той пешком прекосява живота.
И се вози на №5,
но не тролейбус,
а водка.

Тя го взема на свойте криле
като деус екс махина;
диша и с дробове,
и с хриле
той -
братът на Ихтиандър.

Затова като риба в спирт
плува сам между думи и куки,
без да занича
за келепир,
по-голям
от чуждата слука.

Колко тъжен е всеки смешник.
Колко жалък е всеки велможа.
А поетът, дори и велик,
нищо и никого
не възхожда.

Сподавете си скъбния вид,
ако зърнете горе поета,
че из пътя, по който върви,
ни контроли важат, ни билети.

Поетът няма
пари за билет.
Ала гратис никога не минава!
Той се вози на №5,
но не водка,
а слава.