автор: pord

Знам, животът е изречение
с постоянни глаголи,
правила, изключения
и достатъчно болка.

Някой случва с късмета,
други си ближат раните.
(А изравнителни сметки –
чак след век разстояние…)

В петолинията сред думите
удивителни, точки, чуденки
шепнат, карат се шумно,
пеят, молят се, удрят.

Очевидно е: само тихите
измерват с гръб битието.
И да не драскат стихове,
пак си остават поети.

Други пак се промушват
между думите и живота.
Гърмеж от Първата пушка
все ги сварва в леглото.

Ала в пълното изречение
нищо излишно няма
като в стихотворение-
песен на Дебелянов.