сетих се този стих, не помня в коя книжка го четох, но това беше отдавна - преди 30-35 години, ако някой се сеща за стихчето моля го да ми пише автора (поради правописен мързел не давам тук оригинала), до колкото си спомням беше без заглавие
Каза младият старец на стария младеж
Уви, и добър ден
Каза старият младеж на младия старец
Черешите цъфнаха
Каза младият старец на стария младеж
Цветя, плодове увехнаха
Каза старият младеж на младия старец
Черешите цъфнаха
Каза младият старец на стария младеж
Светът става сив.
Каза старият младеж на младия старец
Черешите цъфнаха
Каза младият старец на стария младеж
Уви, и добър ден,
цветя, плодове увехнаха.
Светът става сив.
Пази се старче, пази се старче,
краят на живота е близо
и гробове са зинали по пътя...
Каза старият младеж на младия старец
Аз малко нещо не дочувам
и не можах да хвана думата ти, но
Черешите цъфнаха!