Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 0
Всичко: 436

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаФрагмент от Езотерон
раздел: Фантастика
автор: radi_radev19441944

                       /фантастика/


Тази мелодия напоследък непрекъснато кънтеше в главата му и една нощ, когато Сириус застана на средата на прозореца, надничайки от там със студена и далечна светлина, внезапно осъзна, че е започнал да полудява. Откритието не го изненада особено, нито го впечатли, защото много отдавна знаеше, че някой ден това ще се случи; само не можеше да уточни под каква форма и когато се появи тя- тази странна мелодия- извираща от сънищата – вече беше наясно, че се е започнало. Отначало установи, че непрекъснато се задълбочава чувството за самотност- то ставаше все по- натрапчиво нощем, когато Сириус се закове в средата на прозореца и един особен хлад повява наоколо, а после все повече доминираше идеята, че има още някой в стаята, защото присъствието му се усещаше все по- осезателно заедно с плисъка на капчуците и в паузите след всеки удар на часовника от катедралата, а някой там тихичко се смее с един безжизнен смях. Още същата вечер непознатият се появи и седна отсреща. Не беше трудно да се досети, че това е самият той, само че съвсем друг и явно имаше нещо общо с появата на Сириус или със странната мелодия, а може би и с едното, и с другото, малко след което часовникът отброи два удара и в дистанцията между тях внезапно дочу, че някой го вика.
Непознатият мълчеше и го гледаше със съчувствена усмивка. Нямаше представа от къде дошъл и как е влязъл, защото външната врата беше заключена; ясно си спомняше това, не само защото отдавна не беше излизал от къщата, но имаше навик да проверява за заключени врати още от времето, когато се появи онази заплаха и със сигурност беше проверил поне два пъти тази вечер, но ето че този или по- скоро онзи стои отсреща и се усмихва. Тогава си помисли, че вероятно е заспал и вероятно сънува, но опитът да преодолее това състояние се оказа безуспешен; колкото и да се мъчеше, не успя да промени нищо; остана само съмнението, че всичко е сън и би трябвало да се събуди сега или някога и да установи, че всъщност нищо не се е случило, защото отдавна около него нищо не се случва.
Непознатият вяло се размърда и в очите му трепна ирония.
-     Чудиш се от къде ти се изтърсих на главата ли?- усмихна се той- Вероятно ти се иска да скочиш и да извикаш: „махни се, Сатана”, както е споменато там в класиките.
-     Всъщност, чудя се кой си- отговори раздразнено доктор Н- не си спомням да съм имал брат близнак, а като те гледам…
-     Там ти е грешката. Всеки си има някъде близнак, който един ден се появява от небитието и сяда неканен отсреща. Но не се притеснявай; не съм дошъл за бащиното ти наследство.
-     Нямам представа нито кой си, нито какво искаш. Явно е от главоболието.
-     Току що подхвърли, че съм близнак, а сега нямаш представа кой съм- иронизира го онзи- но ще се направя, че не съм чул обидата. По принцип близнаците са доброжелателни и ето на, ако щеш вярвай, дошъл съм да ти сторя добрина.
-     Има си хас- кошмар и добрина!- гневно репликира доктор Н- Да не би да имаш намерение да ми съобщиш числата от Тотото?
-     Виж, това е идея- разсмя се другия- Не ти липсва чувство за хумор. Но не съм дошъл за това, още повече, че разкриването на подобни тайни от битието е наказуемо. При нас, а не при вас. Имаме строго законодателство и току виж ме хвърлили в катрана. Мен, а не теб.
-     Какво значи при нас, а не при вас? Ти за какво се вземаш- да не си пратеник на дядо Боже или на Сатаната? Ама че кошмар ме е налегнал!
-     Сега пък и кошмар! От одеве ме закичваш с разни епитети- ту Сатана, ту кошмар, а всъщност намеренията ми са съвсем благи. Не мисля да се пазаря за душата ти като онзи вашия Мефистофел, нито да те ядосвам като дявола на Иван Карамазов; по- точно би могло да се каже и продължавам да твърдя, че съществувам реално и абсолютно в едно тримерно Евклидово пространство и от моя гледна точка това не подлежи на обсъждане. Друг е въпросът, че съгласно принципа на относителността, ти виждаш нещата по друг начин и не ме приемаш като конкретен обект от конкретна координатна система, както би заявил Айнщайн, а веднага ме изхвърляш в едно имагинерно пространство- направо при ангелите и сатаните.
-     Ама че напаст!- изсумтя болезнено доктор Н и притисна главата си с длани- Само това ми липсва сега.- Да започнем да обсъждаме и Айнщайн.
-     Сърдиш се, а си мислиш: „ Тоя дали наистина не е дошъл да ми съобщи числата от Тотото? Сега е време да лапна джакпота”. Съжалявам, приятелю, но мисията ми е много по- скромна, а освен това напоследък при нас бизнесът с непорочни души претърпя сериозни промени. Купуването на души вече не е на печалба; те значително поевтиняха и фалитът е сигурен, защото общо взето стоката е некачествена, с изключение на неколцина луди, които и без друго накрая ще отидат при конкуренцията. В този смисъл ти не си от нашите…
-     Слушай, няма ли да се махнеш най- после? Дотегна ми да слушам баналности.
-     Ето, че и до баналности стигнахме! Не може да ти угоди човек. А аз си въобразявам, че съм много оригинален. Съвсем ме разкритикува. Но вероятно е така поради главоболието- прибави загрижено онзи.- Положително вече се досещаш, че се касае за диагноза от по- специален характер.- Нещо в твоя сектор.
-     Има си хас да не се досетя- отговори троснато доктор Н.- То е ясно за какво се отнася, след като те виждам пред себе си.
-     Мислиш си, че халюцинираш. По принцип автодиагнозата в подобна ситуация е труден проблем- отбеляза онзи- обикновено лудите се вживяват в ролята на Цезари и са възхитени от собственото си величие. Но явно не ти съобщавам нещо ново.
-     То остава да ме изненадаш с нещо ново. Не мислиш ли най- после да се махнеш от главата ми!
Той отново направи усилие да се освободи, но все не се получаваше, а близнакът продължаваше да се усмихва предразполагащо. Понякога заставаше в друга позиция и виждаше отсреща собственото си загрижено лице и собствената си загрижена усмивка- тоест- нещо съвсем непонятно и обезпокоително.
-     Не съм си представял, че мога да бъда такъв досадник- простена той и отново притисна главата си с длани.
-     Боли ли?- продума онзи- Не е зле да вземеш едно аспиринче. А междувременно аз се отбих набързо само да ти кажа, че там те очакват- сигурно се досещаш къде. Лошото е, че когато отидеш, ще бъде вече много късно.
-     Кой, кой ме очаква?- сепна се доктор Н и една буца заседна в гърлото му, а нещо го присви от ляво, защото наистина отдавна се досещаше, че съществува подобна възможност, тоест схващаше, че някой някъде го чака, но не успяваше да установи нито мястото, нито времето; само една птица кръжеше в полунощ и чуваше писъците и в паузите, когато се вдигне мъглата, а ударите на часовника се повтаряха- отново и отново, което означава, че времето е спряло или тръгнало обратно, понеже някой се киска в мозъка му, а съзвездията се движат в обратна посока.
-     Кой ме очаква, кой?- повтори разтревожено той и се мъчеше да възстанови изтритото, защото в паметта му се разстилаше бяло поле.
-     Нима забрави?- усмихваше съчувствено се близнакът- Трябваше да минеш покрай онази стара къща в старата част- още одеве се канеше да го направиш, защото един прозорец там свети и има някой, който стои зад пианото и чака, само че когато пристигнеш, Сириус ще е подминал точката на зенита и ти ще си закъснял безвъзвратно.
-     Но то беше… То беше сън!
Доктор Н направи отчаяно усилие и в същия миг нещо се скъса, пелената се вдигна, след което установи, че е сам сред стаята и наоколо няма никой; ударите на часовника проехтяха монотонно- същите два удара от същия часовник, които бе дочул одеве или някога, но не знаеше кога- и в паузата долетя гласът- онзи глас, който многократно се обаждаше през всяка пауза; тогава се сети, че трябва да бърза и нещо му говореше, че всяка изпусната секунда е решаваща. Веднага хукна навън и се отправи към Стария град, въпреки че отначало не можеше да се сети къде точно отива; знаеше само, че посоката е някъде там към онази стара къща, с много прозорци и един от тях свети. Не я търси дълго, защото нещо го водеше право към целта и той я видя от далеч: голяма стара къща в дъното на улицата, а прозорците- със спуснати пердета и онзи единствен светещ прозорец- точно такава, каквато си я представяше или я бе виждал в сънищата си. Бързо се насочи нататък и изкачи стълбището, понеже без съмнение всяка секунда е ценна; тази мисъл непрекъснато се повтаряше и се налагаше да изпреварва времето, въпреки че не можеше да си обясни за какъв фатален момент се отнася. Едновременно потропа на вратата и натисна звънеца. Затаи дъх.
Отвътре някой се раздвижи, коридорите се разлюляха сенките се разбягаха и когато вратата се отвори нещо го блъсна и в същия миг установи, че е попаднал в една ситуация, която отдавна е виждал в полунощ между съзвездията, когато ударите на часовника прокънтят над покривите на Стария град.
Постепенно започна да си припомня. Пред него стоеше същата онази жена с много странна и много красива усмивка. Помисли си, че е най- красивата усмивка на света и в същия момент се досети от къде я познава: виждал я бе многократно на сън. Напоследък тя се появяваше все по- често и го викаше. Когато отвори вратата и я видя пред себе си, неочаквано много се зарадва. Това не можеше да се обясни.
-     Прощавай, че те безпокоя!
Тя протегна ръце.
-     Чаках те. Много се бавиш.
Не беше нужна общоприетата процедура по запознанства и етикеции. Оказа се, че се познават отдавна, макар че се срещат за първи път. Един камък се откърти от сърцето му и се разлетяха всички гарвани от преизподните. Започна да се смее, но не беше наясно какво толкова го зарадва.
-     Защо се смееш?
-     Не зная. Просто се радвам.
-     За какво се радваш?
-     Не зная- повтори той- вероятно защото те открих. По- точно, защото те открих жива.
Тя го погледна много внимателно и по лицето и се плъзна тъга. Една много горчива гънка се оформи около устните и.
-     То не се знае…
-     Как така не се знае? Какво искаш да кажеш?
Нещо го прободе и в същия момент затрещяха светкавици. Имаше усещането, че пространствата се сгромолясаха, хоризонтите се преобърнаха и виждаше как тя се отдалечава в някакви безкрайни коридори, а наоколо прелитат прилепи и прокънтя онази странна мелодия от сънищата, която всяка нощ го будеше премръзнал в средата на стаята. Стресна се и се събуди. Отново установи, че е сам в собствената си стая и в прозореца трепкаше огромна червеникава звезда. Веднага го обзе паника и се сети, че е ужасно закъснял, след което хукна навън. Няколко минути след това тичаше по калдаръмите на Стария град и търсеше къщата. Когато я откри, се оказа, че не е същата или може би беше същата, само че значително по- малка и всички прозорци бяха тъмни. Огледа ги много внимателно и не успя да открие този, който му трябва, а освен това вратата беше заключена и наоколо пълзяха сенки. Сякаш бе попаднал на друго място и по друго време.
Нещо се бе променило, но какво?
Постепенно изплува прояснението, че всичко е било сън и, че нея я няма, а вероятно и никога не я е имало. Тръгна си съкрушен и в главата му виеха глутници, но докато вървеше по безлюдната улица, непрекъснато усещаше около себе си нечие непонятно присъствие. Беше една сянка, която надничаше зад всеки ъгъл и в миражите отново се появяваше онази горчива гънка, която се бе отпечатала на лицето и, когато изплува съмнението. Тогава хукваше да я догони, но винаги когато я настигнеше, се оказваше, че там няма нищо, защото най- вероятно никога не е имало или всичко е отдавна приключено.
Прибра се след полунощ; легна си и заспа непробудно, сякаш някой стовари върху него хиляди тонове баластра. Събуди се много късно и с все същото нерадостното усещане, че се е случило нещо безвъзвратно. Една буца тежеше в гърдите му и нямаше обяснение на какво се дължи. Веднага се отправи към Стария град, защото отново установи, че там някой го вика. Този вик беше настойчив и кънтеше отвътре. Когато пристигна до голямата къща, наоколо имаше много хора, които се лутаха по стълбището и по тротоара. Вратите бяха отворени и отвън имаше изправен капак на ковчег.По тялото му полазиха тръпки. Ето какво било.
В следващия миг му се изясни, че всички замъци са срутени, призраците са се разбягали и наоколо се е разпростряла безкрайна каменна пустиня. Бавно изкачи стълбището, заобикаляйки внимателно присъстващите и влезе в жилището. Няма съмнение- същата врата, същото жилище, но пълно с непознати хора. Всички изглеждаха много опечалени и носеха цветя. Обстановката е достатъчно конкретна: стаята, пианото, цветята, а тя е там- в средата– съвсем неподвижна в ковчега и с едно съвсем бледо лице; всъщност, не изглеждаше особено променена, освен тази бледнина, която налагаше траен отпечатък от някаква друга форма на присъствие. На шкафчето до леглото имаше празна опаковка от таблетки. Това е всичко. Тогава се оформи идеята, че същото е имал предвид близнакът, когато съобщи, че каквото и да прави, все ще е закъснял. Застана до вратата и се чудеше какво го е довело тук. Наистина, тя му беше съвсем непозната и съвсем чужда. Нямаше представа какво се е случило и какво го кара да се чувства ангажиран.
Малко по- късно процесията се оправи към градското гробище и една пелена се разстилаше през парковете, а пространството се изпълни с ята от черни птици. Всички те грачеха и отминаваха на юг. Знаеше, че това се случва обикновено преди силни застудявания в края на декември, когато хоризонтът се спускаше ниско над покривите: мрак, студ и безкрайни грачещи ята. Не можеше да си обясни защо се включи в тази процесия; помисли си, че стана съвсем случайно. Изведнъж започна да зъзне и дори се канеше да тръгне обратно, но в същия момент откри, че по време на бавния преход по алеите някой съвсем от близо му се усмихва. Озърна се и установи, че бе изостанал в самия край на процесията, а там освен него вървеше една млада жена. В следващия миг с учудване констатира, че това е самата тя. Тоест- онази същата вървеше след собственото си погребение.
В първия момент щеше да изкрещи от радост, но веднага се промъкна съмнението, че това е невъзможно и, че вероятно отново сънува. Или може би вижда миражи, или се припознава.
-     Ти ли си?
Тя продължи да се усмихва.
-     Би могло да е така.
-     Иска ми се да е вярно.
Тя се приближи и го улови за ръката. Съвсем осезателно.
-     И на мен ми се иска. Защо толкова се забави?
-     Не зная. Аз… не зная.
Все повече се потвърждаваше съмнението, че разговаря със себе си или с призраци, което може би е все едно и също. Но му се искаше разговорът да продължи и се опасяваше, че ей сега ще се събуди и ще види отново ковчега или хоризонта с отминаващите птици. Не можеше да се лиши от тази последна възможност.
-     Чаках те дълго. Едва ли можеш да си представиш колко дълго.
-     Сигурен съм- потвърди доктор Н.- Винаги и навсякъде някой чака. Но често се случва да не знаеш кого чакаш и къде да го откриеш. Възможно е да стои пред теб и да не разбереш, че е той; едва накрая установяваш, когато е вече късно. Така каза един…
-     Кой каза така?
-     Беше някакъв кошмар. Близнак или дявол- кой знае… Каза, че съм луд и че трябва да побързам, въпреки че според прогнозите, когато и да пристигна, все ще съм закъснял.
-     Наистина си луд- потвърди тя- и точно затова те чаках. Дойдох от далеч и знаех само, че трябва да потърся онзи лудия- точно така ми обясниха- един луд и побъркан доктор.
-     Много странна характеристика: луд и побъркан- отговори замислено доктор Н- може и да е вярно.
-     Вярно е.
-     Казваш, че идваш от далеч. Какво значи това?
-     Не зная. Наистина не зная. Нещо се е заличило в паметта ми и напоследък чувам само твоя глас, когато си говориш сам или когато ме търсиш на сън. Вероятно е телепатия.
-     Каква е мисията ти?
-     Също не си спомням. Вероятно е свързана с тенденциите, касаещи възпроизводството. Натрапва ми се единствено твоето име. Знаех само, че трябва да те чакам. Но ти не дойде и срещата не се състоя.
-     Може би, защото не съм достатъчно луд.
-     Може би.
-     Виждам, че вървиш след процесията на собственото си погребение. Това не се случва често.
-     Напротив, винаги се случва, но те не могат да го разберат. Вторачили са се напред и виждат само попа и ковчега. А ти си от онези, които надничат зад завесата.
-     Зад завесата? Не разбирам.
-     Това е една особена завеса, предназначена за простосмъртни. Те не бива да знаят какво става отвъд. Но за избраниците е достъпна.
-     Избраниците? Значи трябва да полудееш, за да бъдеш между избраниците.
-     Вероятно има причини да е така, защото, ако знаеш кога ще умреш, ще отидеш сам да си изкопаеш гроба. А междувременно започва същинската част от тържеството. Вече пристигнахме на мястото и след малко ще започнат да спускат тялото.
-     Тялото? Но това е твоето тяло…
-     Беше.
-     Защо направи това?
-     Имаш предвид таблетките ли?
-     Имам предвид таблетките. Аз се нуждаех от тебе.
-     Налагаше се. Твърде много те чаках и накрая разбрах, че няма да ме откриеш, ако не взема таблетките. Освен това ми казаха от горе, че експериментът с лудия е провален и трябва незабавно да тръгна. Има там една програма за биологичните форми, която се спазва стриктно.
-     Но кой ти говори тия неща, какви биологични форми? Аз наистина се нуждаех.
-     От тялото ми ли?- усмихна се тя- За съжаление е вече неизползваемо.
-     От всичко- отговори убедено доктор Н- от всичко.
-     По- скоро от тялото. Но не е сериозен проблем, има достатъчно други женски тела. Не бива да се отчайваш. Избери си едно и го употребявай. Това помага за душевното равновесие.
-     Не е само това- възрази доктор Н- Има много тела без души и много души без тела. Аз искам всичко.
-     Искаш всичко? Твърде много искаш. Но на първо време едно тяло ще ти свърши работа. Момент така!- произнесе тя загадъчно- Тържеството започва. Вече спускат ковчега…
-     Вече го спускат- повтори като ехо доктор Н- това е много тъжно. Но как се случи така, защо се случи? Аз ходих там- в къщата. Видях те. Беше още жива…
-     Още жива? Странно.
-     Кое е странно?
-     Всъщност, аз и сега съм жива, но тогава вече бях употребила таблетките.
-     Значи и сега, и тогава съм разговарял с призраци? А аз мислех…
-     Какво си мислел?- смееше се тя съвсем развеселена- Да ме хвърлиш в леглото ли? Би било чудесно; обмяната на телесни сокове е въодушевяваща. Отдавна никой не ме е хвърлял в леглото, но може би това ще се състои при други обстоятелства. Мисля следващото ми превъплъщение да се окаже по- удачно. Вече съм набелязала една хубава двойка, която ще осъществи зачатието. Налага се да ги следвам плътно, за да не ме изпревари някоя конкуренция; на това ниво борбата за превъплъщения е неистова. О- да! Вече спуснаха тялото, заринаха гроба и се разотиват. Налага се да вървя, но ще се отбивам тук известно време. Довечера можеш да ме видиш тук при гроба – една чудесна холограма. Ще ме познаеш по красивата усмивка.
Доктор Н постепенно я изгуби от погледа си. Тя се изхлузи от обвивката и се стопи във въздуха. Тогава отново усети пронизващ студ и чувството за самотност го скова с нова ненаситност. После над гробището се ширна необятна пустош; ятата черни птици все още се спускаха в посока юг и техният безутешен грак раздираше тишината. Изведнъж го зашлеви писък. От преизподните надничаше платното с картината на Едвард Мунк. Скочи и разтърка очи. Оказа се в същата ситуация- тоест- че е в собствената си студена стая- все още там, че никъде не е ходил, а Сириус стои неподвижно в средата на прозореца. Събитията неизменно се повтаряха. После часовникът отброи два удара и в следващата пауза, малко преди да прозвучи следващия вик, доктор Н се отправи бързо към къщата в Стария град, където един прозорец свети…

Р


Публикувано от Amphibia на 20.02.2008 @ 15:01:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

04.12.2021 год. / 00:38:56 часа

добави твой текст
"Фрагмент от Езотерон" | Вход | 6 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Фрагмент от Езотерон
от sineva на 20.02.2008 @ 16:30:34
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей РАД!
Прочетох разказа ти с голям интерес!Много ми хареса.Вече съм ти казвала -че за мен си много добър разказвач!
По принцип не чета много фантастика - но твоя разказ засяга проблеми които ме вълнуват-за тайнството-наречено живот и за загадките на Вселената.Също и за паранормалните явления.
Провокира ме една твоя мисъл-,,Вече съм набелязала една хубава двойка , която ще осъществи зачатието,,
Рад- наистина ли вярваш в прераждането?
Защото аз вярвам.
Поздрав!..)))
БЪДИ!


Re: Фрагмент от Езотерон
от radi_radev19441944 на 21.02.2008 @ 08:28:50
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря ти, че си успяла да се пребориш с този текст.
Моето мнение е, че не се справих както трябва и има нещо загубено.
Но по принцип това е парче от нещо друго.

]


Re: Фрагмент от Езотерон
от sineva на 21.03.2008 @ 11:36:36
(Профил | Изпрати бележка)
Много добре си се справил!!!

Чакам с нетърпение поредния ти разказ!

Пролетен поздрав РАД!
..:)))

]


Re: Фрагмент от Езотерон
от LATINKA-ZLATNA на 20.02.2008 @ 18:13:16
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Ради!
В последно време много хора започнаха да си говорят сами.
Дори понякога се улавям, че го правя и аз, но с усмивка си
казвам:"Е, поне една умна глава слуша".
Има моменти, когато усещаш,че някой, който си загубил, а ти е
бил най-значимото нещо на света, да те милва, в много труден
момент за теб и да ти казва:"Не се притеснявай, мила! Аз съм тук!
Аз съм тук!" Много добре си уловил тези моменти, за което те
поздравявам!

"Винаги и навсякъде чака някой. Но често се случва да не знаеш кого
чакаш и къде да го откриеш. Възможно е да стои пред теб и
да не разбереш, че е той."
Много често се лишаваме от настоящето,в очакване на бъдещето, което въобще може да не се случи.
Така е, Приятелю!



Re: Фрагмент от Езотерон
от radi_radev19441944 на 21.02.2008 @ 08:32:16
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Много съдържателен коментар си направила и ти благодаря, въпреки, че очаквах от това да се получи нещо по- добро.
Някъде нещо не излезе както бих искал.

]


Re: Фрагмент от Езотерон
от LATINKA-ZLATNA на 23.02.2008 @ 15:23:45
(Профил | Изпрати бележка)
Навярно мислиш така, защото си станал по-взискателен и по-кри-
тичен към себе си. А това е добре!!!

Но на мене и в този вариант ми хареса!

Щастлив ден!

]


Re: Фрагмент от Езотерон
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 21.02.2008 @ 08:44:59
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
преследват те - нощта, светещият прозорец, Жената


Re: Фрагмент от Езотерон
от radi_radev19441944 на 21.02.2008 @ 09:01:36
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Малко се олях с тези фантастични мотиви.
Но понеже преди време събрах един доста голям и шантав текст- фантастика около 200 страници- и това е парче от него, реших да видя дали някой изобщо ще прояви интерес, за да търся издателство. И пари, разбира се...

]


Re: Фрагмент от Езотерон
от kristi на 25.02.2008 @ 20:57:48
(Профил | Изпрати бележка)
Oh, zapilja mi se komentara njakyde ((

I njama da moga da go povtorja. No tova, koeto iskah da ti kaza e, che ti vjarvam, zashtoto pischesch sebe si , njakyde na granizata na svetovete.
Ne vseki go moze...


Re: Фрагмент от Езотерон
от radi_radev19441944 на 25.02.2008 @ 21:39:38
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Здравей, миличка! Благодаря ти за коментара.
Защо имам усещането, че си някъде доста далеч?
Къде си всъщност?

]


Re: Фрагмент от Езотерон
от kristi на 25.02.2008 @ 22:32:14
(Профил | Изпрати бележка)
))) Maj i az ne znaja kyde sym. Njakyde...

]


Re: Фрагмент от Езотерон
от miglena на 04.03.2008 @ 22:15:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
... в опитите си да не са луди, наистина хората понякога пропускат толкова важни моменти ... понякога - най-съществените ... после се успокояват с прераждането ... междувременно маскират реалностите с фантастичности ... а съновиденията наяве напоследък са ми ... нещо като хоби .... както като че и на теб, а :)))))



Re: Фрагмент от Езотерон
от radi_radev19441944 на 05.03.2008 @ 07:40:53
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Привет. Възможно е да е вярно. Това е част от нещо друго.

]


Re: Фрагмент от Езотерон
от Hulia на 09.03.2008 @ 22:43:32
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Ради, чудно хубав разказ си написал, точно в стила, който обичам най-много, Сириус е най-прекрасната Синя Звезда- необикновено красива и мистична /нея/ ли наричаш червена на едно място в текста?


Re: Фрагмент от Езотерон
от radi_radev19441944 на 10.03.2008 @ 08:54:52
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Привет. Всъщност, от гледна точка на астрономите не е нито синя, нито червена. По- скоро е обикновена жълта звезда- клас А - 2 пъти по- голяма от слънцето, отстояща на десет светлинни години.
Понеже е сравнително близо, доминира на небето и изглежда като най- голяма.
Сините звезди са гигантски- от порядъка на 20- 30 пъти по- тежки от слънцето и често светимостта им е хиляди пъти по голяма. Добре, че наблизо няма такава, защото ще се изпечем.
/ Паоло Мафей - " Отвъд луната"/
Благодаря ти за вниманието...

]