Кажи ми, Апостоле
Тук ли си, тук ли си, дякон Игнатие?
Твойте очи ли блестят в тъмнината?
Нямам икона аз, нямам разпятие.
Ти си ми само, а тук е земята.
Чуваш ли, чуваш ли, Дякон Игнатие -
болката стене, зове тишината.
Умира доброто, светло зачатие,
висне надеждата в примка позната.
Скитат бездомни словата ти ясни и прости,
не намерили своя мечтан и жадуван покой.
Дякон Игнатие, в храма си сякаш на гости...
Свещ догорява, а няма го огънят твой.
Кажи ми, Апостоле, Дяконе, ти ми кажи -
щенамерим ли тази предвечна пътека,
до която бесило велико и срамно гори
и смиряват се бури в поклон пред човека?
С мен бъди, с мен бъди, Дякон Игнатие!
От самия пресветъл амвон ще те моля -
във потир за тържествено, сетно причастие
капчица дай ми Апостолска вяра и воля.