автор: ra4e-ton

То - нурмалнити - с лупата да ги риниш,
но пък скучен разом саму съ пуфтаря.
Ей ма де съм - нинурмална колкот`искаш,
и с крътуната си кегли да сабарям,
немъ вятара да спре да сфири ф нея.
К`во пък толкуз имъ - бИла съм нъивна:
хляп на търикатити с душа расдавам,
чи и тлъзта плънка - фкусна, прудуктивна.
Можи да съм простъ, кухъ, ма расбирам,
чи бес равнувесие свита нъкуцва.
А сига да съ пруменям, пърфюмирам,
нема за куга - нъли съм дърту кучи...
Нес нурмалнити си кърпят пръвилатъ -
в тях парити и властъ съ дълъверъ.
Вирят чипу ноз и знаят си цинатъ,
с тях куде ли аз да тръгнъ да съ меръ...
Нинурмалнити (чистак сме луди, нейсе)
пърълелну живи сме - в ълтирнътивъ!
Думам ви, дубре ми е в устатъ с песен,
а и жълтуту как саму ми утивъ!