Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 405
ХуЛитери: 0
Всичко: 405

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазмисъл с Дякона
раздел: Поезия
автор: HAVA

Ти, Дяконе, навярно си разбрал,
че Божиите правила са нереални
щом хвърли расото!
За свята свобода пищова грабна!
И камата!
Навярно и страха у свития народ
разбрал си, щом в не една колиба
и паланка ти донесе вест...
И тихо говори..., и ... пламенно
какво е робство, род, Родина
дълг, любов, борба и чест...
Е! Надеждата им на плещи понесе.
Къде ти беше, Дяконе, ума -
страхливият остава си страхлив до края!
Каква ти свята свобода?!
По старому светът се управлява
от предатели...
От кръста до бесилото и днес
повтарят се словата ти извечни, че
времето е в нас..., ала наистина ли сме?! -
Във времето те помним с този ден почернен.

Не искам и да мисля, че си се предал,
защото ти е стигнало до гуша -
народ затънал до уши във кал...
Все още вярвам, че сина си уча
да бъде горд, че тук се е родил, че
има смисъл българин да се нарича...
Не моля прошка, а живот и сили
да доживея туй,
което ти мечтаеше да видиш -
така единствено бесилото ще има смисъл.


Публикувано от hixxtam на 19.02.2008 @ 16:18:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   HAVA

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.88
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.10.2021 год. / 06:34:55 часа

добави твой текст
"Размисъл с Дякона" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Размисъл с Дякона
от BranimirYankov на 12.04.2008 @ 21:58:45
(Профил | Изпрати бележка)
Maя, хубаво е! Предателства е имало и ще има и у нас , и по цял свят! Не са правени само от българи. Дали Дякона в онзи момент не си е казал: Приятели сам ли останах, щом и вие ме искате на колене. Защо не искаш и да си помислиш, "че си се предал" - нали "страхливият остава си страхлив до края". Не допускаш ли , че това е неговия бунт срещу истината стара: "По старому светът се управлява от предатели..." и че в един момент той за свята болка е бил уморен? А бесилото е било спасението му, за да не бъде опозорен. И смисълът на живота, защото мечтите наистина ни изгарят. Свобода не иска мечтание,а жертвоготовност и жертвоприношение! И Левски ни го ПОКАЗВА. Тихо, скромно и кънтящо във вечността!...


Re: Размисъл с Дякона
от HAVA на 15.04.2008 @ 11:38:30
(Профил | Изпрати бележка)
Точно така и точно поради такива мисли съм го написала по този начин. Стряскащо е да чуеш такава гледна точка, но тя не е невъзможна, а освен това, точно самоосъзнаването, че дълбоко в себе си знаем, че не бихме могле да достигнем такива висоти на саможертвата, ни кара да се вкопчваме в образа му, докато го сами си го доведем до святост, защото имаме нужда все пак да си(му) вярваме...

]


Re: Размисъл с Дякона
от BranimirYankov на 12.04.2008 @ 21:57:45
(Профил | Изпрати бележка)
Maя, хубаво е! Предателства е имало и ще има и у нас , и по цял свят! Не са правени само от българи. Дали Дякона в онзи момент не си е казал: Приятели сам ли останах, щом и вие ме искате на колене. Защо не искаш и да си помислиш, "че си се предал" - нали "страхливият остава си страхлив до края". Не допускаш ли , че това е неговия бунт срещу истината стара: "По старому светът се управлява от предатели..." и че в един момент той за свята болка е бил уморен? А бесилото е било спасението му, за да не бъде опозорен. И смисълът на живота, защото мечтите наистина ни изгарят. Свобода не иска мечтание,а жертвоготовност и жертвоприношение! И Левски ни го ПОКАЗВА. Тихо, скромно и кънтящо във вечността!...


Re: Размисъл с Дякона
от Iszaard на 19.02.2008 @ 18:40:51
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво, но във втората част, поне според моите представи за поезия. Иначе похвално, че си писал това днес, който и да си. Аз влязох тук по същата причина:))


Re: Размисъл с Дякона
от HAVA на 20.02.2008 @ 10:31:52
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки ден на тази тема не се пише, позволих си я едва след 25 години съзнателен професионален опит по темата (конкретно) за Дякона. В този период смея да твърдя, че съм набирала смелост и добре, че не съм го направила по-рано.
Поздрави!

]


Re: Размисъл с Дякона
от LATINKA-ZLATNA на 20.02.2008 @ 09:38:16
(Профил | Изпрати бележка)
"Е! Надеждата им на плещи понесе."

"По старому светът се управлява
от предатели..."

НAVA,стихотворението ти ме разплака!

В едно мое стихотворение казвам така:

"Предателството носим
във кръвта си.

Апостоле, прости ни!"

Браво! 5555555555555...


Re: Размисъл с Дякона
от HAVA на 20.02.2008 @ 10:46:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, че вземаш отношение.
Аз и не търся оценки. Те не са важни в случая. Просто споделих с вас тук моята лична позиция и благодаря на тези, които са ме разбрали.
Благодаря и на тези (просто използвам пространството за отговор не само към теб, латинке_), които не са ме разбрали, или са против - те ме връщат към размисъл...
:)

]


Re: Размисъл с Дякона
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 21.02.2008 @ 16:34:20
(Профил | Изпрати бележка)
Щом днес я има на картата на света България,
значи "бесилото" има смисъл, защото от него се роди
свободата и възкръсна българската нация ... ! :))
ПОЗДРАВИ ! БЪДИ !


Re: Размисъл с Дякона
от HAVA на 22.02.2008 @ 09:50:21
(Профил | Изпрати бележка)
Права си, но само присъствието ни на картата все още не означава "Чиста и свята република", както я мечтаеше Дякона.
А днес чисти и святи ли са ни помислите и отношенията...?!
Ето това имам предвид, като казвам, че си вярвам, че синът ми, а с него и децата му ще продължават да се борят за такава република. Защото това е принцип във възпитанието, в предаването и отстояването на устоите ни. Как иначе да се наречем Българи?!

Благодаря и на теб!

]


Re: Размисъл с Дякона
от Luna (gzandeva@abv.bg) на 15.03.2008 @ 09:27:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com
По старому светът се управлява
от предатели...
Да, права си, това не е само черта на българина.Но една от версиите е, че турците когато са стигнали до ханчето,в този момент Дякона е бил излязъл "по навън" и като ги видял, противно на друг път се е опитал да прескочи плета и с това привлякъл вниманието им.Но по този въпрос,по който ,като дойдеш в къщи,ще ти покажа всички книги и статии, които можеш да откриеш и в библиотеката.Преди години лично се запознах с Хайтов и това ме накара да почета повечко. Нека не спорим с времето.Стиховете са
прекрасни. Поздрав!


Re: Размисъл с Дякона
от HAVA на 17.03.2008 @ 12:37:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!
В Добрич, когато четох това стихотворение по повод на 3.03, настана гробна тишина, докато някъде в залата се чу хлипане. Беше ми неловко, не знаех дори как да реагирам. После избухнаха от емоцията, а коментарите следваха след четенето. Още докато бяхме горе на сцената, някой от колегите ми открадна ръкописа, та... мило е, разбираш ме, нали?!

]