автор: LeoBedrosian

Или има ли такава държава Косово?

На Кърт Вонегът


С настоящето силно искам да изразя една ясна гражданска позиция, която нито официалните власти, нито неправителствените организации имаха смелостта да изразят в прав текст. Колкото и двете алтернативи да са неприемливи пак трябва да се спрем на едната. Трудно се избира по-малкото зло, защото все пак си остава зло. Или просто безизхходица или трудно взимаемо решение. За какво иде дума?

Има ли, имало ли е и ще има ли евентуално такава държава с името Косово?

Съзнавам, че отговора не е нито еднозначен, нито лесен. Етнически погледнато няма нищо по-логично от самоубославянето на една нова държава, която да „приюти” едно мнозинство, един ясно изразен албански етнос, преобладаващ в бившата сръбска провинция. Нима самите ние не сме водили дълги и мъчителни борби за нашето самоубославяне, макар, че в предосвобожденската ни литература мъчно се среща името „България” като държавно образование. Но все пак България е съществувала, както е съществувала Полша в границите на Прусия или Русия. А Косово? Самата етимология на думата, както и тази на Митровица ясно показва славянския й произход. Въпреки великосръбските щения и манипулации областта винаги е принадлежала и смея да кажа, че принадлежи на Сърбия. Изкуственото й отделяне чрез военните нападения на една велика и властваща държава, каквато са САЩ не я прави по-албанска, или по „косоварска”. Ако беше така, то спокойно северната част на Ирак може да се предостави на Турция, която се стреми и вероятно ще постигне там военна хегемония веднага след безславното оттегляне на американските войници. А това, повярвайте предстои, така както безславно се оттеглиха от Виетнам. Но това е една друга тема.

Та да се върнем на размирните балкани, да поседнем върху бурето с барут. Да се успокоим, въпреки, че никой не е виждал и не знае колко е дълъг фитилът му и кога ще се възнесем при създателя, което си изглежда неизбежно. Да погледнем на това парче земя приличащо на разбунен мравуняк по-философски. И непременно ще видим, че всичките му мравки, дърпат своя пай към себе си. Независимо че всички те са Голяма черна горска мравка, както ще ги наречем за удобство и населяват от векове общия балкански мравуняк, те имат самосъзнанието, че всяка една групичка са по-черни, по-големи или по-горски от другите. И съответно всяка една има изконно историческо право върху най-голямата, слънчева и просторна част от мравуняка. Улисани във своите си мравешки раздори не искат да разберат, че всички те са еднакви в очите на горския мравояд. Въпреки нескопосните намеси на летящите бронирани бръмбари от другия бряг на голямото солено блато, които протекционистично изсипаха вонящите си фекалии върху едната група мравки, това не реши ни най-малко вътрешните противоречия в мравуняка и дори ги засили в голяма степен. Изграждането на допълнителни преградни стени няма да помири мравешките семейства, нито ще умилостиви гладните мравояди. Така е!
Свободата, винаги е била една фикция, в самите нас. Който не е носител на тази категория никога няма да я постигне дори със силата на всички оръжия на тази земя, горката наша земя! Това, което бих желал да кажа на хората от Косово е да не издигат нови прегради, да не се затварят зад телените мрежи, тогава, когато другите ги свалят. И вместо да ратуват за мнимите политически права, които в очите им несъмнено са от голямо значение да погледнат сериозно на икономическите въпроси, защото и свободния човек огладнява и се нуждае от подслон и сухи дрехи през зимите.

Ако смея да перифразирам великия Вонегът, Бог да ви поживи мистър Първанов, че поне до сега не ни въвлекохте в тази трудна и блатна полемика. Въпреки, че признаването на Косово от политиците ни изглежда неизбежно, въпреки, че това несъмнено ще доведе до обтягане на отношенията ни със братята сърби, въпреки, че се създава един не много приемлив, за да не кажем изобщо неприемлив прецедент на сепаратизъм, въпреки силовата протекционистична политика на „най-моралната” нация и нейните маймунско изглеждащи ръководители ние ще установим политически отношения с „държавата” Косово, тоест ще я признаем защото така ни казват да направим. Ние нямаме и никога не сме имали свое свободно изразено мнение по значими външно политически теми. Винаги са ни казвали какво и как да направим, какво да мислим и кого да сънуваме. Така е, драги сънародници и така ще бъде докато мълчаливо пренебрегваме интересите си!

Фарс – да, но на приемлива за всички цена, а свободата, ЕХ свободата, кога ще я постигнем !?!?