Понякога зад тетралната завеса
Сценичен дим и чаша бърбън
Умело предствление играя
На тази, за която ти мечтаеш
На тази, от която те е страх
На тази, за която искаш да нехаеш
А може би така и всичко не разбрах.
Къде да скрия тази вечер
Страха си, липсата ти, женската си глупост
Да бъда твоята любима лейди Някоя си
Която денят ти осветява
В нощите те кара да не спиш
В ръцете ти усещаш умалява
Не мога повече! Ще ме простиш!