автор: strega

навлизам в нова фаза на различност
не искам да съм остров за удавници
и мъртви птици
предсмъртните им крясъци
раздухват тишината
между очите ни
а слънцето разкрачено над локвите
рисува невъзможности
по кожата на времето
и разкопчава мислите
несбъднат си
нестойностен в скръбта си
и уж те няма
а предричаш в стихове
поливаш страховете ми с усмивки
игра на думи-
лепкави и кални
отскачат в плочките
и се разпръскват в истини
не всяко утро води до разсъмване
надеждите ни са излишък
от очаквания
когато сънищата се събуждат в локвата
откривайки че са бездомни
замръкването вече е на север
морето е захапало опашката на лятото
животът е зависим от случайности
а нашите случайности
не сътвориха щастие