автор: milcho

На Слави Генчев

Засукал мустак, посребрен, и по риза,
със къси ръкави, наметнал торбата,
излиза и влиза с коня, забързан,
завързва го, сяда и пали лулата.

Днес казва, завърших мойта работа клета,
после почистих на Димчо двора от тръни,
че майка му нещо беше доста заета,
А той свърнал, току виж, решил да се върне.

И после наминах у бай Петко поета.
Думам му, Дядо Либен днес стори кушия,
пушките пробвал ги, Фелат! И ето,
той ми сипа една люта, люта ракия.

Това е приятелю Слави!, и аз като оня (Райсъна),
така, като ме виждаш във таз олелия,
и се надявам да яхна и аз коня,
и да опитам от твоята - Силна Ракия!

16.02.2008 17:34 ЕЕТ София, Слатина