автор: milcho

И пак Петя,
И пак доживяхме да ни дадат Калина, за няколко дена. Просто щастие.
Човешко. Тоя мутант грипът тая зима ни изреди всичките по-няколко пъти.
Така да се каже нямаше ден някой да не е болен. Та и Калина ни я дадоха за рехабилитация. Може да отидете до Златните мостове да подиша чист боров въздух детето, разреши Юлия. И ние сме на седмото небе. Калина ми действа като наркотик. Та беше у нас два дни, ходихме на Витоша и днес си я закарах вечерта пак в родната й къща, както обича да казва тя. Тя е на 3г9м. Почти.
И сега Катя (от мъка по Калина май) се срина и легна да се поглези.
Т.е. “грипяса”, а щом една жена легне, сещай се... положението става
тежко. Във всяко едно направление. Та тичам аз вечерта до нощната аптека и съм сам в аптеката . И поглеждам към девойката на гишето. 14 февруари е. Нали, Петя? Жената, казвам, е на легло. Девойката се усмихва и ми подава два презерватива. Имате ли предпочитания, казва, и се смее. Аз веднага подскачам! Коралови! Коралови казвам! (Защо два и защо коралови това ще разбереш, Петя, по-късно)
Девойчето е в недоумение от тази претенциозна заявка ...Нямаме, казва, коралови
но мога да Ви предложа други всякакви цветове, и черни имаме, и с бабунки и с пъпки като пирсинг, и ...изрежда. Не, казвам, само коралови употребявам от 1988 г насам. И дъщерите ми тоя цвят го предпочитат. В склада няма, ли питам? Ако няма казва звъннете до Никелсдорф да Ви пратят два броя с ДИЕЙЧЕЛ.
Господине, май прекалявате, май не сте улучили с кой да се шегувате и посяга към телефона и търси номера на д-р Психарски от 4км. Недейте, госпожо, казвам той ме знае, а аз вече си имам и тапия...и и подавам едно книжле ...за Вас Изабела, казвам с любов да Ви озари. Изабела (така пише на баджа й окачан на бялата и почти девствена аптекарска престилка) поема книжлето, гледа го, после гледа мен и ми смига ...аааа, значи Вие сте оня луд съсед ...който пише тия неща, каза ми за Вас Ваня ...и се смее. Аз съм, казвам. Същият в профил и анфас. И дайте една опаковка КОЛДРЕКС, че Катя, нищо друго не признава. И щом това се съгласи да пие значи бере душа. Вземам илача и обратно с колата ...с новата кола у дома ...ноооо
изведнъж Петя нахлува в мен ...1988 г. е измъкваме се от България всички с колата.
Ладата, която после я откраднаха пред дома на Юлия и капитан Цветков ми каза:
Завели сме преписка по случая, като я намерите обадете се да я приключим,
Ама как няма ли Вие тук в 6то районно да я търсите? Капитанът почти ме поглежда и казва: Следващият.
Та Петя напускаме БГ почти официално. Както е в оня виц, почти бременна...!) Катя е уредила паспорт и на Юлия (15 г.) и на Ирина(10 г.) е, нищо, че са записани в нейния паспорт на обща снимка. Такива бяха времената.
И първата спирка едно село Мали Идьош в Сърбия ...тогава беше още Югославия ... кой да си помисли тогава, че от Югославия ще остане само една Сърбия и, че сърби ще свалят супер-самолет на САЩ при атака над Белград и още куп невероятни неща, както и това че отиваме във ФРГ, а ще се върнем от Германия.
една обща Германия, обединена без граници помежду си и т.н. Петя.
И влизаме в една бакалийка в селото да видим, и Юлия и Ирка възкликват ...
Ама тук е като в КОРЕКОМ...! Мали Идьош...Кореком....
И купуваме дъвки ...и шоколадово яйце ... и сме в Рая, т.е. в Мали Идьош!
Е, да видите какво е пък в ФРГ, казвам, ще ви падне шапката ...само като влезете в Кауфхоф има над 40 вида руски салати ....и всеки ден свършват ...Но те не ме слушат и хрупат шоколад, и дъвкат. И минаваме с преспиване у Ищван Унгария и а ..а.. а.. а вече да се отзовем в така бленувания Запад,...т.е. Австрия. И се отзоваваме и преминаваме границата, въпреки че усещаме възбудени погледи най- вече към покрива – т.е. багажника на нашата Лада, където се мъдри един голям картонен сиво-шарен куфар, който съм примъкнал от ГДР и който е пълен с разни неща и малко русенско варено за из-път. Ура, казвам, деца! Вече първата бариера е премината. В Германия ще бъде по-лесно на границата. Там нося писмо от президента на фондацията Александър фон Хумболт, че ме кани със семейството ми да работя като поканен професор (а съм си прост кандидат на науките) ...в град Мюнстер - в един от най престижните университети на ФРГ тогава и досега.
Катя, дай, казвам, шилингите! Тогава Петя, в 88-а още в Австрия си служеха с шилинги. А чакайки в фоайето на хотел София някой си скъп гост, на института май беше делегация от Северна Корея, аз ненадейно съзирам на диванчето в ъгъла някакви изпаднали небългарски монети. Поглеждам небрежно наляво и на дясно и с небрежен жест ги прибирам и в миг след това са отзовават в джоба на панталона ми. Небрежно пак. Никой наоколо не ми е обърнал внимание. Което е странно на пръв поглед. Но за сметка на това у дома е фурор. Оказват се шилинги – Австрийски! Около ...колкото да си купиш 2 дъвки в Австрия! (или два презерватива,... усещаш, Петя, накъде бия нали?!!) Но си е чист кяр ...чужда валута! Та казвам на пазителя на семейната хазна, т.е. на Катя – дай, казвам, шилингите! ...Навлизаме в първото село на Запада, Австрия, нека децата да опитат и западни дъвки ...гаче има други ама суета...
И сричам името на селото “НИКЕЛСДОРФ” и спирам пред първото магазинче.
И казвам, Катя, отивай купи 2 дъвки за децата. Но тя тогава си беше срамежлива и казва: не, не мога ти иди. Ама аз казвам немски “Ни бельмеса ни гугу”, както казва Вова Висоцки, нищо казва нали си спец по английски ще се оправиш. За две дъвки става дума ...”пеперминт”! И тръгвам. И децата припват с мен, и ние татко, добре, казвам, елате за кураж, пък нали и леля Ви Тони ви преподаде 2 седмици уроци по немски. По-добре сте с него от мен. Гутен-морген! И гледаме пред магазина един автомат с някакви шарении и реклами по него и едни усмихнати и доволни девойки с бели зъби. Това ще е автомат за дъвки, казвам си, и се опитвам да разбера къде да пъхна шилинга, за да пусне дъвката. Но накрая решавам да не рискувам, а и Юлия и Ирина не могат за четат все още по австрийски и влизам в магазинчето. Посреща ме усмихнат един австрийски чичка с панталон с фигурни презрамки. “Хелоо” казвам, “плииз” от тези “шевинг гум”. ААА казва той ...”гум”, аха “гуум” ...хм... (И си мисли абе тоя “гуум” иска пък води и децата, абе ще му дам гуум, че както е тръгнало ще напълни Австрия с ауслендерчета). Битте казва “велхе фарбе” “колор” казва и показва едни кутийки. червени, кафяви и карамелено-коралови. Брей чудя се аз ...
Виж какви опаковки на дъвки имат тук на запад. Червени не ща, казвам си, веднага ще ме познае и ще каже тия комунисти все на червено налитат. Кафяви - не кафявата чума, не, тя от тук е тръгнала от оня лудия немски- австриец, не. Дай казвам две “Цвай” “корал фарбе” изобщо бързо уча езици. Особено телешки език ...най-го обичам желиран!

За децата ...”киндер” казвам и ги посочвам Юлия ...тя е има няма 15 г.
И никелсдорфецът замръзва. Но подава две коралови кутийки. И чувствам огромно удивление се чете в очите му, чак до уважение. (Гледай ги тия, ауслендери ...си вика, да се не надяваш каква секс-култура имат децата невръстни, а той им купува презервативи. Мисли за бъдещето им, а и това на Австрия. Ако са повече като тоя, ще си запазим, чистата, арийска, австрийка раса) и услужливо ми отваря вратата.
И ми помахва за “чусик” (довиждане). Влизам в колата и Катя веднага, я да видя какви ги има тук. И аз и ги подавам ...Коралови, казвам, с гордост. Нещо ново!
В шевинг-гумите. Катя чете. Тя чете много внимателно. След това се изчервява, и почва да се смее. После се доближава до мен и ми шепне нещо на ухото. Аз не мога да разбера в първия момент. После май почвам да разбирам и дай, казвам, коралите.
Слагам си ги в джоба на панталона и тогава едва разбирам какво се е случило и погледа на чичото. Дал ни е два коралови презевратива. И се изчервявам. Тати, дай дъвките, обаждат се Юлия и Ирка.
После, казвам, после и нещо мърморя неразбрано. Но те са ми разсърдени вече.
Напред деца казвам нас Запада ни зове! И давам газ!
Та това е, Петя, ... два коралови!

Дядо, дядко, тук ли ще оставиш колата, пита ме Калина. Не, казвам, ще се върна с нея в Слатина, Калинче. Ама дядо, искам утре пак с нея да ме вземеш, с новата кола.
Добре, Калинче, казвам, теб само с тая нова кола ще те взимам. И като пораснеш ще ти купя една нова кола. Може и по-рано ...но трябва да питаме и татко, и майка.
Каква марка искат и какъв цвят ...коралов може би? И се смея. Дядо, червен цвят искам. Червена да е! Ами ако твоите родители, както казваш, Калинче, искат друг цвят...Не, е отговорът! Червен!
Добре, Калинче, става. Разбрано!
ЕДНО ФЕРАРИ С ЦВЯТ ЧЕРВЕН!

Милчо КИРИЛОВ

15.02.2008 9:01 ЕЕТ София

ПП1. А презервативите, Петя, после, т.е. след време свършиха работа. Няма да пълним Германия с ауслендерчета, я. И децата разбраха какво е Куфланд, и Рацио, и МакДоналдс, много преди да се върнем в София през 1990 г и да възкликнат в супермаркет “Зорница” на Витошка ... ама бабче, та тук има само консерви от домати, бабче, и престоял хляб ..... ама, Петя, това е друга история ама една съвсем, съвсем друга история.

ПП2. И още нещо, май с това жизнеописание, въпреки протестите на Катя, май ще отпочна, едно към едно, серията преживелици връхлетели ме по всички краища на тая грешна и моя Земя, където вятърът ме вееше през последните 40-50 години.