автор: sarce_za_teb

През рамото ме пари безпощаден поглед,
в очите свирят два акорда на тъга
и твойта „тишина-беглец“ запява нова песен
в очите ти, по мъжки и една сълза...
По-силен нявга от гранита,
огъна се от болката на Любовта,
с анонимен поглед ме подмина,
а чувствам как ме режеше в гърба.
В опашката на ампутираните чувства
запалваме си нов фитил, по-ярко светещ
а старата ни гостенка Любов наднича
в антрето на сърцата ни със нов фетиш.
Бездната обезличи лицата ни,
в слепотата си не виждахме Луна,
бездомните ни думи падаха недоизречени,
простреляни от гордостта.
Безполовата ревност е нетленна.
Погребваш я,
а тя разравя с нокти
и дращи от земята по краката ти
с едничката надежда,
че ще има още...
А после... ни погребва двама- един до друг,
по ритуално.
И хили ни се тази Вещица.
Веднъж да я намразим, искаш ли?
Подай ръка, Любими,
този път ако сме двама- ще я победиме!