автор: vesi_lina

.........................
Алекс умря в Индия.
Без некролог.
Бял лист... като бял стих,
залепен с плюнка
на прозореца
отсреща.
Следяха я... Много очи.
Тя знаеше.
Не и пукаше.
Лъжа. Какво толкова?
Един път се умира...
Сама изкопа гроба си.
Два пъти.
Триста шестдесет и пет дни,
тринадесет часа
и нула секунди.
Два пъти копА този гроб.
Рови само нощем.
Два куршума.
Напълно достатъчни.
Бам! Бам!
Оплаквачките, като вещици,
пак
дежурно плачещи...
И доста фалшиво.
извиват глас до фалцет
На кой му пука?
Капят
кирливите им сълзи.
... и бодат очите
на слепите.
Някой каза:
Има прераждане.
След първия,
втори...
Продължи да рови в
чужди души.
Изкусно... С нежни пръсти.
Горда беше, че неразпозната
остава лъжата,
след толкова плява...
Какво толкова?
Още един некролог
след време.
Бял лист, като бял стих.
Никому ненужен.
И така... Смъртта се повтаря
след всяко прераждане.
Всъщност... Умря ли Алекс?
Къде?
Защо точно в Индия?