автор: angar

Нещастията идват на талази
и няма кой от тях да ни предпази.

Настъпват старост, болести и смърт.

И вече любовта не ни вълнува.

Денят на влюбените
не празнувам,
не страдам днес, от обич изтерзан.

Но затова -
с какъв мерак голям
празнувах нявга Трифон Зарезан!

Светецът Валентин
е старец тих –
не може той със нас да се сравнява!

Неукротим,
неудържим и лих –
такава беше гордата ми слава!

Не страдам вече от любов, обаче
на този ден
за мен
лозата плаче!

Бях някога аз
първи пехливан!
Бях някога на влюбените хан!

Зарязвах пръчката,
а идва ми да я захапя,
та сокът й във гЪрлото да капе!

Веднъж
валеше сняг на този ден,
и беше го натрупал до чатала.

Под снежна пряспа
мечка бе заспала,
и аз през нея минах като хала,
прегазих я!

Но нямах време
да се върна да я сборя -
към Тебе бързах аз – да те налюбя и повторя!

Тогава ме наричахте Тарзан!

Сега ми викат Дядо Нарезан.